Първата ми голяма любов (беш)е писането. Естествено, преди да се науча да пиша, заобичах книгите и това е любовта, с която живея от малка. Писането обаче е страст, начинът, по който мога и искам да живея, нещото, което ще ме съпровожда във всички светове. С други думи – първата ми любов.
Какво прави първите неща толкова специални?
Защо наистина са специални? Всяка любов трябва да е уникална, всяко изживяване да носи разтърсващи емоции, спомените от които да опаковаме в куфара на живота си и да потеглим към следващото място, където ще увеличим багажа си.
Тогава защо първите неща се различават от другите? Най-просто е да кажем, защото са нови, недокоснати и неопитани от нас досега, носещи със себе си букет от чувства, с които тепърва ще се опознаваме.
Може би, първите неща са специални, защото чрез тях ние формираме себе си. Опитвайки тези първи неща ние се изпитваме, започваме да създаваме представите за това, което е вътре и извън нас. Споменът за тях понякога е силен и свети като табела в съзнанието ни, сочеща нанякъде към някого, а понякога тъне в забрава като стария шкаф с детските играчки, който вече отваряме само по погрешка.
Тежестта на спомена
Нормално е някои първи спомени да не са толкова значими, колкото други. Едва ли умът ни пази спомена за първия път, когато сме ожулили коляното си, но помни усещането, което сме изпитали онзи първи път, когато сме го направили.
Тоест, ние пазим усещанията и чувствата от досега с първите спомени и точно това ги прави специални. Не помним първия миг, когато се уплашихме от тъмнината, но споменът от този пръв сблъсък със страха ни кара да забързаме крачка, за да се приберем преди да мръкне. Така че дори и да не помним наистина някои от първите ни случки, тялото или съзнанието ни го прави, защото вече познава това чувство или допир. Знае как да реагира, да се справи с него и да продължи нататък.
Кои от първите неща ще складираме в гардероба до емоционалния багаж, който носим със себе си, откакто се помним, зависи изцяло от възприятието ни за този гардероб. Дали е малък или голям, дали ще разчистим старите дрехи, за да направим място за нови, или ще ги приберем в кашони, които ще забутаме в мазето. Дали ще раздадем част от тях, или ще ги изхвърлим заедно с боклука след закуска? Какво ще направим зависи от разбирането ни за тежестта на спомените, които ще допуснем в себе си.
Все пак неминуемо се стига до един въпрос.
Помниш ли първия път, когато…
….се поряза, падна от люлка, позна страха, прочете книга, игра с топка навън, опита да познаеш на какво мирише слънцето, излъга, отиде на Марс, скочи от скала, съдра въздуха, разпадна се в морето, си нащърби душата? Разбра от какво са направени мечтите и въздушните целувки, че глухарчетата наистина изпълняват желания, ако ги искаш твърде силно, срещна любовта, изгуби си ума, написа първия си ред, изгори листа, усети как ухаят липите, събуди се нощем, откри, че луничките са малки планети, а трапчинките са кратери на луната.
Помниш ли? Нима можеш да забравиш?
Автор: Галена Стоянова
