Всички искаме да бъдем обичани. Живеем, търсейки любовта и търсим любовта, живеейки. Желаем да намерим онзи човек, заради когото ще осъзнаем, че всички любови преди него/нея са били илюзия, бледo отражение на това, което изпитваме сега. През целия си живот, съзнателно или не, търсим перфектната половинка.
Въпрос на гледна точка
Изграждаме представата си за нея въз основа на това, което изкуството ни показва, лични преживявания и качествата, които самите ние притежаваме. Идеята за перфектния/ та с главно П е строго индивидуална и зависи от това какво искаме от живота и как искаме този човек да „пасне“ в него. Всеки от нас има (дори и да не си го признава) списък с изисквания каква трябва да бъде перфектната половинка. Умна, забавна, красива, стройна, богата, висока, ниска, пищна, слаба, чаровна, с кафяви очи, със сини очи. Списъкът е дълъг и разнообразен.
Дали търсим авантюриста, с когото да пътуваме на стоп, или книжния червей, с когото да споделим тишината от четенето, зависи изцяло от нашата представа за перфектността.
Не става дума за мисълта за съвършена връзка с някого, който няма недостатъци, защото е повече от ясно, че това е невъзможно. Става въпрос за идеята да срещнем перфектната половинка, която ще ни приеме въпреки всичките странности, които крием от света.
Как да разберем дали и кога се е случило?
Как да разберем, че сме намерили любовта си, е може би един от въпросите, на които най-често търсим отговора. Дори и да срещнем човек, който притежава всички нужни качества, понякога просто не се получава, защото не изпитваме нищо към него. Това е парадоксалното – дори и да намерим подходящия, се оказва, че той не е за нас. Тогава проблемът се задълбочава. Щом и перфектният не е перфектен какво да очакваме от любовта?
Примирението да бъдем с някого просто защото той/тя ни харесва и е от „свестните“ не е опция, която трябва да разглеждаме. Няма ли чувства, няма и смисъл. Това означава ли да останем сами и да чакаме сродната ни душа просто да се материализира пред нас, или да се впуснем в търсене на щастието, целувайки жаби и всякакви други животни?
От една страна, отговорът на въпроса зависи къде се намираме в живота си – дали сме умиротворени, или сме на кръстопът, дали сме достатъчно смели и готови да започнем това пътуване с неизвестен край. От друга, за да намерим съвършената си половинка, първо трябва да открием себе си. Може би това е по-трудно отколкото да се натъкнем на перфектния, защото означава да се преборим с чувствата си – страх, несигурност, объркване, какво изпитваме, когато се погледнем в огледалото.
Опознавайки се и приемайки, че ще живеем със себе си до смъртта си и това ще е най-дългата връзка, която някога ще имаме, ще ни е по-лесно да прозрем какво всъщност представлява перфектната половинка.
В крайна сметка цялата идея за съвършена любов е индивидуална и изглежда сложна за проумяване и намиране, но отговорът на въпроса как да разберем, че сме я открили, е лесен.
Просто душата ни ще я усети.
Автор: Галена Стоянова
