frida.bg

Историята на прическите през вековете и техните особености

Плитки, опашки, кокове, букли, прическа в стил боб, лоп, пикси. Има хиляди различни начини, по които да носим косите си. Прочетете историята на прическите през вековете и се вдъхновете каква да си направите при следващото излизане.

Древен Египет

През четвърти век пр. н. е.  жените и мъжете  често бръснели главите си. Правили го, за да се спасят от  горещината и въшките. Децата също били бръснати, като оставяли само една малка къдрица – „Кичурът на младостта“, която да  символизира възрастта им.

Възрастните  предпочитали да носят перуки, направени от истинска коса или овча вълна. Боядисвали ги в златни, сини, зелени цветове, като жените  сплитали косите си, слагайки златни украшения или шноли от слонова кост. Воалите били предпочитани от по-бедните жени, докато богатите египтянки избирали диадеми, ленени панделки и цветя. Бедните украсявали косите си с листенца и  горски плодчета. Мъжете, от своя страна,  понякога слагали изкуствени бради.

Древна Гърция

Гъркините най-често носели косите си  на кок. Тъй като рядко се срещали естествено руси жени, много от тях нарочно боядисвали косите в русо, както и в червено. Оставяли ги  дълги, като им слагали панделки, ленти за коса и цветя. Между 1500 г. и 650 г. пр. н.е. жените къдрили косите си, но през 500-300 г пр. н. е. предпочитали ниските кокове.

Мъжете били обръснати и поддържали брадите си, освен ако не били войници.

Рим

В Древен  Рим прическите били изключително важна част от външния вид на мъжете и жените. Те определяли положението на хората  в обществото и били знак колко привлекателна е една жена. По времето на  император Октавиан Август (16.01.27 г. пр. н. е. – 19.08. 14 г.) били модерни сложните  и заплетени прически – къдрици тип тирбушон, кокове, плитки.

В ранните времена мъжете пускали косите и брадите си дълги, но постепенно ги скъсявали. Император Нерон наложил модата на страничните къдрици.

Изтокът

По време на Ведическата цивилизация (Индийската цивилизация), 1700-  1100 в. пр. н. е., индийците бръснели главите си подобно на египтяните и  оставяли по един кичур.  Смятали, че така Господ можел да ги дръпне за кичура и  да ги отведе  в Рая, когато краят на земния им живот настъпи.

Модата била повлияна от мюсюлманската общност, затова жените си слагали  традиционни воали, а мъжете- тюрбани.

Средновековие

През Средновековието мъжете и жените носили косите си в отпуснати къдрици. По- бедните се  подстригвали късо до раменете или брадичката и не ги украсявали. Жените от благородно потекло слагали златни нишки  в косите си и обичали бонетата. Те, заедно с воалите и шапките, придобили особена популярност, когато църквата обявила, че омъжените жени трябва да крият косите си. Може би най-известните шапки от този период са конусовидните такива с воал. Мрежите в косите също били модерен аксесоар в „средните векове“.

Интересен факт е, че жените нарочно бръснели предната част от косата си, за да имат по-големи чела, защото те се смятали за много привлекателни.

Ренесанс

IMG_7836 Two Arlesians in costume

Модата на бръснатите чела  през 15-ти век е в пика си. Останалата част от косата била издърпвана назад, за да бъде скрита под най-разнообразни шапки. През Ренесанса за красиви се смятали русите коси, затова жените и мъжете ги  боядисвали в този цвят, избелвали ги с белина или с жълт минзухар и прекарвали часове наред под лъчите на слънцето.

costume

Времето на кралица Елизабет I ( 1558 – 1603 г.)

Разбираемо е, че кралица Елизабет I е била модна икона на времето си.  Във Великобритания всички жени искали да приличат на нея, затова много от тях боядисвали косите си в червено, къдрели ги  и използвали бяла пудра, за да изсветлят кожите си.  Червените перуки били сред най-предпочитаните аксесоари, както и мрежите за коса.

Осемнадесети век

Белите перуки, къдриците, вързани с панделки, и плитките  са били на мода през 18-ти век. Екстравагантните сложни прически с украшения от пера, камъни, панделки, корабчета и всякакви други невероятни аксесоари  били  на почит. Височината на прическите била от голямо значение, затова всички се стремели към по-пищни и високи прически. През 1780-те те били сменени от  бодличките и разрошените масивни къдрици.

Викторианската ера (1837 – 1901 г.)

За разлика от 18-ти век през Викторианската ера естествената красота била предпочитана пред тежкия грим и сложните прически (те се носили предимно от проститутки или актриси на сцената). Хората започнали да държат на хигиената и здравето си и в много магазини предупреждавали за вредата от използването на козметика.

Къдриците били във вихъра си (те сякаш никога не излизат от мода, нали?)-  тежки, ситни, украсени с цветя или направени на кок.

През  1870-те – 1880 –те г.  навлезли прическите „Marcel wave“ ( къдрици, постигнати с помощта на гореща ютия) и „помпадур“ (въведена от любовницата на  френския крал  Луи XV – Мадам Помпадур).