Плитки, опашки, кокове, букли, прическа в стил боб, лоп, пикси. Има хиляди различни начини, по които да носим косите си. Прочетете историята на прическите през вековете и се вдъхновете каква да си направите при следващото излизане.
Древен Египет
През четвърти век пр. н. е. жените и мъжете често бръснели главите си. Правили го, за да се спасят от горещината и въшките. Децата също били бръснати, като оставяли само една малка къдрица – „Кичурът на младостта“, която да символизира възрастта им.
Възрастните предпочитали да носят перуки, направени от истинска коса или овча вълна. Боядисвали ги в златни, сини, зелени цветове, като жените сплитали косите си, слагайки златни украшения или шноли от слонова кост. Воалите били предпочитани от по-бедните жени, докато богатите египтянки избирали диадеми, ленени панделки и цветя. Бедните украсявали косите си с листенца и горски плодчета. Мъжете, от своя страна, понякога слагали изкуствени бради.
Древна Гърция
Гъркините най-често носели косите си на кок. Тъй като рядко се срещали естествено руси жени, много от тях нарочно боядисвали косите в русо, както и в червено. Оставяли ги дълги, като им слагали панделки, ленти за коса и цветя. Между 1500 г. и 650 г. пр. н.е. жените къдрили косите си, но през 500-300 г пр. н. е. предпочитали ниските кокове.
Мъжете били обръснати и поддържали брадите си, освен ако не били войници.
Рим
В Древен Рим прическите били изключително важна част от външния вид на мъжете и жените. Те определяли положението на хората в обществото и били знак колко привлекателна е една жена. По времето на император Октавиан Август (16.01.27 г. пр. н. е. – 19.08. 14 г.) били модерни сложните и заплетени прически – къдрици тип тирбушон, кокове, плитки.
В ранните времена мъжете пускали косите и брадите си дълги, но постепенно ги скъсявали. Император Нерон наложил модата на страничните къдрици.
Изтокът
По време на Ведическата цивилизация (Индийската цивилизация), 1700- 1100 в. пр. н. е., индийците бръснели главите си подобно на египтяните и оставяли по един кичур. Смятали, че така Господ можел да ги дръпне за кичура и да ги отведе в Рая, когато краят на земния им живот настъпи.
Модата била повлияна от мюсюлманската общност, затова жените си слагали традиционни воали, а мъжете- тюрбани.
Средновековие
През Средновековието мъжете и жените носили косите си в отпуснати къдрици. По- бедните се подстригвали късо до раменете или брадичката и не ги украсявали. Жените от благородно потекло слагали златни нишки в косите си и обичали бонетата. Те, заедно с воалите и шапките, придобили особена популярност, когато църквата обявила, че омъжените жени трябва да крият косите си. Може би най-известните шапки от този период са конусовидните такива с воал. Мрежите в косите също били модерен аксесоар в „средните векове“.
Интересен факт е, че жените нарочно бръснели предната част от косата си, за да имат по-големи чела, защото те се смятали за много привлекателни.
Ренесанс
Модата на бръснатите чела през 15-ти век е в пика си. Останалата част от косата била издърпвана назад, за да бъде скрита под най-разнообразни шапки. През Ренесанса за красиви се смятали русите коси, затова жените и мъжете ги боядисвали в този цвят, избелвали ги с белина или с жълт минзухар и прекарвали часове наред под лъчите на слънцето.
Времето на кралица Елизабет I ( 1558 – 1603 г.)
Разбираемо е, че кралица Елизабет I е била модна икона на времето си. Във Великобритания всички жени искали да приличат на нея, затова много от тях боядисвали косите си в червено, къдрели ги и използвали бяла пудра, за да изсветлят кожите си. Червените перуки били сред най-предпочитаните аксесоари, както и мрежите за коса.
Осемнадесети век
Белите перуки, къдриците, вързани с панделки, и плитките са били на мода през 18-ти век. Екстравагантните сложни прически с украшения от пера, камъни, панделки, корабчета и всякакви други невероятни аксесоари били на почит. Височината на прическите била от голямо значение, затова всички се стремели към по-пищни и високи прически. През 1780-те те били сменени от бодличките и разрошените масивни къдрици.
Викторианската ера (1837 – 1901 г.)
За разлика от 18-ти век през Викторианската ера естествената красота била предпочитана пред тежкия грим и сложните прически (те се носили предимно от проститутки или актриси на сцената). Хората започнали да държат на хигиената и здравето си и в много магазини предупреждавали за вредата от използването на козметика.
Къдриците били във вихъра си (те сякаш никога не излизат от мода, нали?)- тежки, ситни, украсени с цветя или направени на кок.
През 1870-те – 1880 –те г. навлезли прическите „Marcel wave“ ( къдрици, постигнати с помощта на гореща ютия) и „помпадур“ (въведена от любовницата на френския крал Луи XV – Мадам Помпадур).
