Четвъртък е, минава единадесет и половина през нощта. Останала сама вкъщи, окупирам фотьойла в хола, наливам си нещо за пиене и чета „Дзен в изкуството да пишеш“ от Рей Бредбъри. Чувствам се спокойна. Постигнала съм (временен) мир със себе си.
Големият въпрос – как?
Животът понякога е ужасно стресиращ. Трупаме напрежение от работа, взаимоотношенията ни със семейството, приятелите и любимия човек (или липсата на такива) като дрехи в шкаф, опитвайки се да направим място за още една, докато накрая ни е трудно да го затворим. Вратичката остава открехната, дрехите преливат и ако не внимаваме, те ще паднат на земята, а ние ще трябва да решим дали да почистим купчината, или да я зарежем.
Приемаме стреса на големи дози всеки ден просто защото все нещо ни изкарва извън релси, но го държим в себе си, докато накрая дрехите не прелеят и не оставаме затрупани от тях. Как да се справим с проблема и как да открием мира, от който се нуждаем, за да направим живота си по-хубав?
Останете насаме със себе си, наистина сами
Ключът към постигането на мир със себе си е изолацията от света. Не става дума за живот като на отшелник, а за няколко часа или дни, в които да сте сами. Оставяйки насаме със себе си, ще може да анализирате по-добре чувствата, проблемите и желанията си без да се влияете от чуждо мнение, независимо колко важно е то за вас.
Усамотете се с книга или питие в ръка (или и двете), седнете на терасата или се отпуснете на дивана. Освободете за миг мозъка си от всички задължения, които трябва да изпълни. Веднъж пуснат да се рее на воля, той ще ви подскаже кои са належащите въпроси, които ви тормозят. Дали ще се връщате към мисълта за човека, по когото си падате, или към работата, която искате да получите, е без значение. Има голяма вероятност умът ви сам да открие отговорите на тези въпроси.
Срещата, която уговаряте със себе си, ще ви даде възможността да прецените кои хора искате в живота си, от какво се нуждаете, за да бъдете щастливи и удовлетворени. Няколкото часа, в които ще сте сами, ще са ви полезни да разберете какъв е източникът на напрежението и тревогите ви. Проблеми в семейството или с приятелите, предстояща сесия или страх от уволнение – списъкът с нещата, които ни натоварват, може да е безкраен. Веднъж обаче щом сме намерили извора на притеснението ни, по-лесно ще се освободим от него.
Освобождение под формата на болезнено мастило върху листа
Изтъркан, но работещ метод е писането на писма. Изливайки емоциите си върху листа
(ако сте старомодни) или надрасквайки бележка в Word Document, можем да изясним и подредим мислите си. Пишейки за всичко, от което се терзаем, ще се освободим от чувствата си, които изпитваме, докато го правим.
Ако се налага, съживете случката, която ви тормози, плачете, смейте се, усмихвайте се. Извадете всичко от този шкаф, разхвърляйте дрехите, ако желаете. Изчистете го, счупете го, изхвърлете го, направете каквото искате.
Ако пишете писмо до някого, зависи единствено от вас дали ще му го дадете.Дори и да не го направите, самото писане ще ви накара да се чувствате по-добре. Писмото може да изгорите, да го накъсате на парчета, да го хвърлите на боклука, да го приберете на тайно място или все пак…. да го изпратите.
Не е шизофренично да изпращате писма до себе си
Писмата към нас самите са най-трудни за написване, защото най-тежката война, която някога ще водим през живота си, е тази със самите нас. Ние най-добре знаем кои са слабостите ни и можем да се нараним толкова жестоко, че да носим раните от битката цял живот.
Затова е хубаво да напишете какво изпитвате към себе си, какво ви е направило такива, каквито сте, какво искате да ви се случи в бъдеще. Това е един начин да поговорите със себе си, да обсъдите надеждите и мечтите си, да разберете, че всъщност положението не е толкова лошо, колкото си мислите. Ако успеете да го направите и потърсите хармонията някъде във вас, то само ще се покаже. Издърпайте го от себе си като заек от магическа шапка и го дръжте здраво. Мирът със себе си се постига трудно и понякога ще са нужни много писма и усамотение, за да се сдобиете с него.
За съжаление, лесно се губи. Затова трябва грижливо да пазите този крехък мир ( той винаги е такъв, нали?). Прикрепете го към себе си както шнола за коса и се постарайте да не го изгубите.
Запазете писмото, което пишете за себе си. Приберете го в плик, в кутия, между листовете на тетрадка, където преценете. Оставете го да отлежи, забравете го, продължете нататък.
Един ден, години по-късно, ще го намерите забутано някъде. Ще се усамотите, ще седнете на вашия фотьойл във вашия хол, ще си налеете нещо за пиене…и ще го прочетете.
