Красота. Емоция. Живот. Всичко това съдържа танцът в себе си. Той е любимо изкуство на мнозина и не случайно го определят като нещо магично
Пленява сърцата на хората и изпълва душите им с благоговение.
Да си танцьор е призвание. Човек просто се ражда с тази благословия. Танцът е навсякъде с него. Танцът е вътре в него. Едно цяло са. Сърцето на танцьора винаги бие в различен ритъм – този на музиката. Тя е кръвта във вените му. Господарка на тялото му. Затова и макар всеки да може да се научи да танцува не всички успяват да са истински.
Танцът е жизнено важна част и от живота на различните народи. Още от дълбока древност хората са танцували. Това е била основна част от церемониите и ритуалите. Народните танци на всяка държава са запазени и до днес и до голяма степен сформират облика ѝ. Изключително интересно е да гледаме как различните страни танцуват, защото успяваме да научим много за тях и културата им. Това се дължи на факта, че танцът не се състои просто в красиви движения в ритъм с музика. Той разказва история. Всеки един стил цели да предизвика емоция в публиката чрез танцьорите, които рисуват картини с движенията си.
Често действията говорят повече и по-силно от думите. Така танцьорите общуват с телата си
Всяко движение. Всеки поглед. Всеки жест. Могат да ни накарат да изпитаме толкова много чувства наведнъж само в рамките на няколко минути. Танцът може да ни накара да се смеем и да плачем. Да обичаме и да мразим. Да сме ядосани и да сме спокойни. Той влиза под кожата ни. Оставяме го да ни управлява. Оставяме го да ни накара да чувстваме.
Ако не наблюдавате отстрани, а вие танцувате емоцията е дори по-силна. Истинските танцьори са усвоили магията на изящното изкуство. За тях това е повече от хоби. Повече от страст. Това е начин на живот. Повелята на екзистенцията. Смисълът на всеки ден. Танцът зарежда с енергия и позитивизъм. Дори най-тежкият и тъмен ден може да е преодолян, ако танцуваме. Дори най-голямата мъка може да се преживее. Така усмивката отново ще изгрее на лицата ни. Танцът е и самоконтрол. Благодарение на него опознаваме тялото си и се учим на дисциплина. Но най-прекрасно от всичко е да танцуваш на голямата сцена пред публика. Прожекторите те осветяват. Стоиш пред всички тях. Стоиш и чакаш. Гледаш право към публиката.
Не можеш да ги видиш заради светлините срещу себе си. Ала знаеш, че техните очи са насочени към теб
Готов си участието ти да започне и отвътре всичко трепти. Кожата настръхва. Сърцето бие по-лудо от преди. Изведнъж музиката започва. Разказваш в ритъма ѝ историята си. Всичко отвътре бушува и адреналинът изпълва цялото ти тяло. Краят идва сякаш след секунда. Бурните аплодисменти заглушават дори все още нестихналото ти сърце. Знаеш, че си накарала публиката да изпита всичко това, което и ти. Знаеш, че кожата им е настръхнала заради теб. Че си ги оставил/а без думи. Че си ги вдъхновил/а. Уверяваш се, че всичко си заслужава. Че публиката оценява и обича, това което правиш. Всичко това, върху което се гради живота ти. Няма по-голяма награда за един артист от тази.
Танцът е сила. Дори едно движение може да промени света ни. Може да ни накара да се почувстваме като нещо повече. Да ни спаси. Както казва Вики Баум: “Има кратки пътища към щастието и танцуването е един от тях.”
Автор: Мария Стоянова
