Осемнадесетгодишната Маделин Уитиър е алергична към света
Буквално. Тя страда от рядко заболяване, което я превръща в модерната Рапунцел. През целия си живот Мади не е излизала от дома си, а най-близкият ѝ допир до света отвън е поглед през прозореца на стаята ѝ.
Ежедневието ѝ включва четене на книги и проверяване на здравословното й състояние, онлайн обучение и вечери с майка ѝ. Мади няма свободата и лукса да бъде обикновено момиче, тъй като всяко нещо навън може да я убие. Тя се е примирала със съдбата си докато отсреща не се нанася Оливър. Най-лошото се случва – Маделин Уитиър се влюбва.Запознанството ѝ с Оли преобръща живота ѝ и начина, по който гледа на света.
Тяхната любовна история може да ви се струва позната и предсказуема – болно момиче се влюбва в момче и романтични моменти, които да осмислят дните ѝ. Любовта между Оли и Мади не е такава. Връзката им не е дразнеща, липсват обичайните клишета.
Писателката Никола Юн умело ни показва етапите на влюбването, през които всеки човек минава, – от скришните погледи, чатовете и имейлите, до тайните посещения и откраднатата близост. Създава обаче една любов, която не се сблъсква с обикновените препятствия, пред които по принцип се изправят влюбените – неодобрението на родителите, връзка от разстояние или бивше гадже. Тук рискът е животът на едно момиче, което е готово да умре, за да поживее като нормална тинейджърка поне за ден.
Не става дума само за идеята за невъзможната любов и за страха от смъртта
Любовта между Мади и Оли е повече от това. Тя е двигателят в романа, който подтиква главната героиня да вземе живота си в ръце и да го промени. Оли е човекът, заради когото рискува себе си, но той просто отключва у нея смелостта да се противопостави на майка си и досегашното си съществуване.
Мади винаги е искала да излезе навън, да бъде като другите момичета. С годините потиска това желание и се примирява с факта, че ще опознава живота чрез книгите. Сега, когато има някого, за когото да рискува, тя не се страхува да излезе навън и да усети слънцето върху лицето си.
Макар че го прави заради Оли, тя го прави предимно за себе си. Живот в клетка не е живот и Мади разбира, че дори и да умре, си струва да прекара един перфектен ден извън затвора на собствената си къща.
Никола Юн изгражда един духовит и интелигентен персонаж в лицето на Маделин, с дух и собствено мнение, който не се оплаква или мрънка от съдбата си. Такъв обаче, който иска нещо повече от света, веднъж щом вече се е докоснал до него.
Дебютният роман на автора е лесен за четене, с илюстрации и чатове, което го прави по-привлекателен за читателите и по-близък до тях. Те могат да опознаят същността на Мади чрез дневника ѝ и ревютата на книги, които прави. Показва, че дори и най-болният човек може да бъде улучен от стрелите на Купидон и че любовта е по-силна от всяка болест.
Краят е неочакван, пораждащ въпроси за това как трябва да се обича и да се живее живота. Това е книга, която те кара да искаш всичко от него. Всичко.
