Нека поговорим за същността на вярванията. Ясно е, че те малко или много са вкоренени в нашето подсъзнание и без нашето съзнателно разрешение дърпат конците на живота ни. Вярванията съществуват като (пред)разбирания, които очертават същността на нашите осъзнати разбирания. Понякога тези вярвания могат да са ни в голяма полза. Например, ако вярвам, че каквото и да се случи в живота ми аз ще съм добре. Но понякога те сериозно ограничават възприятията и заключенията ни, а оттук влияят и на емоционалното ни състояние, формирайки гняв, тревога и тъга. В резултат – вярванията до голяма степен са отговорни за начина, по който се чувстваме. Както и за нашето щастие.
Представяме ви най-често разпространените и най-ограничаващи вярвания, които всички ние малко или много имаме. И как да ги заменим.
Искам някой да ме обича
Вярването, че някой друг трябва да ни обича е свързано с детските години, когато буквално оцеляването ни е било зависимо от любовта на по-силния възрастен. Но много често това вярване остава до зряла възраст, когато започва да създава много проблеми. Очаквайки някой друг да ни обича, всъщност ние все още стоим в детската позиция на уязвимост, която иска да получава и не смята, че сме способни да отдаваме обич. Заменете това вярване колкото може по-скоро със зрялото – АЗ ОБИЧАМ СЕБЕ СИ!
Аз не мога, защото…
Вярването, че „не можем, защото…” отново лежи някъде в детските години, когато просто сме повярвали, че не можем. Приели сме това като истина и сме решили никога по-късно да не я оспорваме. Е, може би като деца способностите ни не са били толкова развити и наистина не сме успели да направим нещо. И също така сме били достатъчно доверчиви да се откажем от първия опит. Но като възрастни можем да обърнем ситуацията в наша полза и да заменим това обезкуражаващо вярване с – „АЗ МОГА, ЗАЩОТО…”
Тя/той/те са виновни за…
Прехвърлянето на отговорността, както вече сме споменавали и в други статии, е начин да избягаме от сложността на човешките отношения. Но стратегията в никакъв случай не е работеща, напротив. Тя допълнително усложнява нещата. Няма как да напреднем в живота си и да бъдем щастливи ако прехвърляме отговорността за себе си върху другите. Ние сме пълноценни, зрели същества, които имат правото да избират и вземат решения. Защото „МОЯТА РЕАЛНОСТ Е САМО МОЯ ОТГОВОРНОСТ”!
