В петък, математитичката от Станфордския университет Мариам Мирзахани, първата и единствена жена в историята, която е получавала Филдсов медал (Медал на Филдс е изключително престижно и уважавано отличие, присъждано на всеки четири години от Международния математически съюз на изявили се математици до 40-годишна възраст за техните особени и стойностни постижения в областта на математиката. Смята се за еквивалент на Нобеловите награди в сферата на математиката), почина на 40-годишна възраст.
Родената в Иран през 1977 г. Мариам Мирзахани получава наградата през 2014 г. за своята работа по теоретичната математика, фокусирана върху подробното описание на извитите повърхности, както и за „динамиката и геометрията на римановите многообразия и техните параметрични пространства“
Тя също публикува огромен труд през 2013 г. заедно със своя колега Алекс Ескин, описващ и анализиращ пътя на билярдна топка около полигонална маса
Макар да изглежда прост и лесен за решаване на пръв поглед, проблемът винаги е бил огромно предизвикателство за математиците, които се бореха повече от век с този казус, а решението на Мирзахани и Ескин е наречено „началото на нова ера“ в математиката.
Макар и високо теоретична, работата ѝ имаше огромни последици за квантовата теория на полето и теоретичната физика, както и за инженерството, простите числа и криптографията.
„Тя беше в разгара на фантастична работа“, казва Питър Сърнък, математик в Принстънския университет и Института за напреднали изследвания. „Тя не само работеше върху решаването на математически проблеми, но чрез решаването на тези научни казуси, тя разработи инструменти, които сега са хлябът и маслото на хората, работещи в тази област. „
Мариам Мирзахани е родена в Техеран, Иран и като дете е посещавало моминско училище в родния си град
Тя не винаги се е интересувала от математиката, казва тя в интервю за списание Quanta Magazine. „Бях по-развълнуванa от четенето на романи и мислех, че един ден ще стана писател“- споделя през смях Мирзахани. Въпреки първоначалното ѝ увлечение тя скоро се влюбва в света на числата.
Тя става първата жена, която се присъединява към екипа на Международната математическа олимпиада в Иран, спечелвайки златни медали в надпреварите през 1994 и 1995 г. След завършването на гимназиалното си образование тя се насочва към университета „Шариф“ в Техеран, а впоследствие заминава за Харвард, където печели правото да следва докторантура. Дипломната ѝ работа от 2004 г. се смята за шедьовър и води до статии в три водещи математически списания. „По-голямата част от математиците никога няма да произведат нещо толкова добро“, казва Бенсън Фарб, математик от Университета в Чикаго. – А тя създаде нещо наистина уникално в труда си“.
Мариам Мирзахани приема позиция на преопдавател в Принстън, преди да се премести в Станфорд през 2008 г., където продължава работата си, довела до нейния Филдсов медал, вдъхновил милиони жени и момичета в света, че всичко е възможно, независимо в какво се опитва да ни убеди обществото.
Безспорно е,че Мариам Мирзахани имаше огромно влияние върху областта на математиката, но нейното наследство има и културно влияние върху родната ѝ страна
Тя е представена на първите страници на няколко ирански вестника и е включена в телевизионни репортажи, което се случва изключително рядко в консервативно общество като иранското. Повечето от снимките ѝ бяха са дигитално коригирани, за да бъде добавен шал, който да покрива главата ѝ, тъй като се смята за табу да се публикуват изображения на жени, които не носят хиджаб.
И все пак имаше няколко издания, които се осмелиха да тръгнат срещу „порядките“ и представиха Мирхазани в нейната естествена визия – без шал или хиджаб. Дори президентът на Иран Хасан Рухани публикува нейна снимка без шал на главата ѝ в своя Instragram профил, добавяйки : „Скръбта, която събуди Мариам Мирзахани, виден ирански и световноизвестен математик, е много сърцераздирателна“.
През 2013 г., в разгара на своята кратка, но невероятно забележителна кариера, MМирхазани е диагностицирана с рак на гърдата. Миналата година ракът се разпространи до черния ѝ дроб и костите, като в крайна сметка взе живота ѝ,след като тялото ѝ не успя да се пребори с изключително коварната болест. „Мариам притежаваше забележителен интелект, един от най-големите на нашето време и беше чудесен човек“, казва колегата ѝ Ралф Коен, професор по математика в Станфорд, добавяйки: Тя ще ни липсва ужасно много – както на нас като хора и учени, така и на математиката като наука.
