Едва ли някой от нас обича да бъде в центъра на активни конфликти, нали? Това определено не е завидна позиция и най-често, когато нещо се обърка в отношенията ни с околните, искаме просто да си заровим главата в пясъка и да изчакаме бурята да отмине. Истината е, че е далеч по-лесно да се създаде един конфликт, отколкото да се разреши. А заравянето на главата в пясъка просто не разрешава нищо.
Един от най-добрите начини да се справим с конфликтите е да знаем кои са неефективните стратегии за справяне с тях, които повечето хора използват. Съвсем несъзнателно ние включваме стратегии за разрешаване на конфликта, които не само не работят, но могат и да доведат до задълбочаване на драмата и влошаване на положението. Дръжте тези стратегии в ума си, наблюдавайте и опитайте да избегнете да попаднете в капана им следващия път, когато нещо се обърка.
Избягване
Избягването изглежда горе-долу така: конфликтът е налице, но единият от участниците просто решава да приеме позицията, че конфликт няма. Или просто напуска стаята, сякаш нищо не се е случило. Ако решим да избягаме от това да признаем реално съществуваш конфликт за такъв, ние възпрепятстваме разрешаването му. Няма как да разрешиш нещо ако то не съществува, нали? Но ако има напрежение и неразбиране, те ще продължат да се задълбочават и колкото повече отлагаме изправянето лице в лице със ситуацията, толкова повече се приближаваме към ескалация на напрежението и избухване на още по-голям проблем.
Омаловажаване
Понякога ние включваме стратегии за справяне като хумор, шеги, сарказъм, за да се справим с напрежението. Например: „Какво толкова е станало, нали?“. Е, каквото е станало, е станало, проблемът е, че като омаловажаваме конфликта всъщност не го решаваме. След време той отново ще се появи, естествено в усложнен вариант и отново ще ни принуди да предприемем реални действия.
Обвинения
Обвиняваме другите, оплакваме се и … избягваме да поемем отговорност за своето участие в създалата се ситуация. Обвиненията ни помагат да се справим с чувството за вина, но ако не поемем отговорност за нашите действия – стоим в задънена улица. Обвиненията маскират парада като „не по наша вина“, но щом сме замесени имаме отговорност. И докато я отричаме, няма как да разрешим нищо и да преминем оттатък.
Премълчаване
Много от нас при поява на конфликтна ситуация решават просто да си премълчат. Естествено това не остава без последствия, тъй като стаените емоции се „заклещват“ в тялото ни. Проблемът е, че затварянето в себе си нищо не разрешава. И още по-лошо, предизвиква телесно отреагиране или т.н. соматизация на телесно ниво, или с други думи – болести.
Отхвърляне
Това е една от най-болезнените за другите стратегия, при която просто решаваме да оттеглим любовта си, грижата и топлината си от взаимоотношенията, за да принудим другия да се почувства сломен, отхвърлен и уязвим. И естествено тази стратегия цели да обезоръжим явно основателните аргументи на другия и да откажем да поемем отговорност, каквато явно имаме.
Сила и манипулация
Понякога използваме доста коварни стратегии, за да се справим с нежеланието си да поемем отговорност. Например, можем да убедим другия, че всъщност той е виновен за цялата ситуация, а ние нямаме никаква отговорност. Или да използваме психологическа или физическа сила, за да го сломим и да „докажем правотата си“. Тези стратегии ни отдалечават от хората около нас и ни вкарват в позицията на „насилници“, колкото и да не искаме да си го признаем. Незачитането на правата на другите, разколебаването на достойнството и правотата им е стратегия, която ограбва отношенията и живота ни. Буквално и метафорично.
А коя стратегия работи?
Първа стъпка към зрялото справяне с конфликтните ситуации е поемането на отговорност. Без поемане на отговорност и осъзнаване на последствията от нашите действия и бездействия, няма как да преминем на друго ниво на отношения. А конфликт, който не е разрешен по зрял начин ще се връща отново и отново като бумеранг. До момента, в който не осъзнаем участието си в него.
