Най-живописните пътища в Европа: невероятни гледки и незабравими преживявания
Често не се замисляме много-много за пътя, по който пътуваме и го приемаме за даденост – а не трябва да е така. Освен да осигуряват по-лесен и по-безопасен транспорт някои пътища също така предлагат огромен източник на вдъхновение. Едни се простират над океана, други се вият високо в планините. Някои са нови и модерни, други са с историческо значение. Това, което прави пътищата прекрасни, не е едно конкретно нещо, а комбинация от всичките им уникални качества. Те са това, което може да превърне едно придвижване от точка А до точка Б в чудно пътешествие.
След като вече Ви разказахме за Пътя към Ада, ако обичате да пътувате с кола, ето
няколко примамливи предложения от най-живописните пътища.
Пассо делло Стелвио, Италия
Photo by CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=91829
Проходът Стелвио се намира в Северна Италия, само на 200 м от швейцарската граница. Той минава на височина от 2,757 м над морското равнище. Това го прави най-високият асфалтиран планински проход в Източните Алпи и вторият най-висок в Алпите, само на 13 м под френския Col de l’Iseran. Той обаче е един от тези пътища, които са ненадминати по красота. Както и по количеството адреналин, с което Ви зареждат. 48 невероятно остри завоя водят до върха от източната страна на прохода. В непосредствена близост до прохода има голяма лятна ски зона.
Всяка година в последната събота на август или в първата събота на септември администрацията на Национален парк Стелвио организира велосипеден ден. В този ден всички пътища през прохода са затворени за други превозни средства, освен велосипедите. Средно около 12 000 колоездачи участват в Деня на велосипедите.
Проходът Стелвио е избран от британското автомобилно шоу Топ Гиър за „най-страхотния автомобилен път в света“.
По-късно обаче експертите променят мнението си в полза на другия основен претендент в състезанието за най-страхотните пътища:
Трансфагарасан, Румъния
Photo by Cristian Bortes – Flickr, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3366701
Наричан още „Лудостта на Чаушеску“ този планински път прекосява най-южната част на Карпатите. Дълъг е 90 км и минава на 2000 м над морското равнище между най-високите планински върхове в страната. Построен е с нечовешки усилия между 1970 и 1974 г. по време на управлението на Николае Чаушеску в отговор на нахлуването на Съветския съюз в Чехословакия през 1968 г. Чрез него вождът искал да осигури бърз военен достъп през планините в случай на съветска инвазия.
Пътят вие своите дълги S-образни извивки като река между планинските гънки, изненадва с остри спускания и резки обръщания в посоката и скоро ще Ви накара да се чувствате като Алиса в Огледалната градина. Поради силните снеговалежи обикновено е непроходим от октомври до юни. В зависимост от суровото алпийско време обаче може да бъде изненадващо затворен дори и през лятото. Оглеждайте се за информационни табели.
Оглеждайте се и за свръхестествени същества. В южната част на пътя, близо до село Арефу, се намира замъкът Поенари. През XV век той е бил резиденцията на Влад Цепеш, вдъхновил Брам Стокър за образа на граф Дракула.
А2, Северна Ирландия
Photo byU123072 on en:Flickr – URL: http://www.flickr.com/photos/u123072/153542999 ;Originally from en.wikipedia; description page is/was here., CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1505299
Популярен с названието Крайбрежния път в Антрим, това е основен път в Северна Ирландия по протежение на живописното североизточно крайбрежие на едноименната провинция.
В по-голямата си част с по една лента във всяка посока, пътят следва плътно крайбрежната ивица в продължение на 40 км и е свързан на няколко места с други големи пътища.
Този път се слави като един от най-красивите туристически маршрути в света. Той минава през редица китни рибарски градчета, разположени до блестящите сини води, което го прави особено популярен през най-топлите месеци на годината.
С 385 километровата си дължина пътят се простира през величествените планини Морн и стръмни крайбрежни долини и хълмове с невероятна природа. Разработен в началото на 19-ти век, той води до много исторически обекти, като например моста Бялата арка, замъка Кариксфъргъс и не на последно място дистилерията Бушмилс. След нея за известно време забравете за шофирането и се насладете на спокойствието.
Пътят на Нос Форментор, Испания
Photo CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=160768
Най-източният край на остров Майорка, наричан от местните „Носа на срещата на ветровете“. 13,5 километровия път, който минава през това място с драматична природа, е построен от италианския инженер Антонио Париети. Той също така конструира пътя-змия към Са Калобра. Вместо да бъде притеснен от препятствията по пътя, Парети наблюдава ветровете и разбира, че там, където склонът е твърде стръмен, трябва да направи завой. Когато се налага да отстрани част от скалите, той ги поставя на други места, където има нужда от тях.
В резултатсе получават двата пътя, които са сгушени заедно в планините.
В крайбрежната зона има няколко забележителни наблюдателни точки с невероятни гледки. Най-известната е Мирадор дел Мал Пас, от който се вижда малкия остров Коломер. Панорамата от Финистере разкрива остров Менорка на изток, Кала Фикера на запад и пясъчния плаж на Алкудия на юг. Имайте предвид, че гледката не е за страдащите от световъртеж, тъй като морето реве на 300 метра по-надолу и ветровете на крайбрежието могат да бъдат свирепи.
Тролстиген, Норвегия
Photo by Color probe – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1044865
В превод името му означава „Тролския път“. Един от най-известните пътища в света, той е планинска серпентина, пълна с остри завои и криволици. Ако се осмелите да минете по тях получавате за награда спиращи дъха гледки. Чупките на пътя Ви отвеждат в една северна приказка. Тесни каменни мостове преминават над планински водопади с ослепително бяла пяна, блестяща по зелените склонове в подножието на Тролската стена. Поради лошото време пътят е затворен от късна есен до края на зимата. Но и да не беше, дали някой би поискал да мине по него, когато се спуснат мъглите от Тролските върхове?
Пътят е открит от Крал Хаакон VII през 1936 г., след строителни работи, продължили осем години. Той се превръща в популярна туристическа атракция, поради големия наклон от 10% и единайсетте резки завоя в стръмния планински склон. В разгара на туристическия сезон по него минават около 2500 автомобила дневно. Това означава над 160 000 автомобила годишно с любители на главозамайващи преживявания. И не забравяйте – пазете се от тролове!
Photo by אני Arnonb16 צילמתי את התמונה בנורבגיה – התמונה צולמה בטרולסטיגן בנורבגיה, GFDL, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4358143
Очаквайте скоро в Пътеводител и най-невероятните пътища на другите континенти.
