Възпявана, желана, изстрадана – любовта в различните си състояния и фази може да въздейства като наркотик, обезболител, като реаниматор или очистител. Любовта се заражда в нас като хормонален коктейл, който е в състояние да ни заслепи, вдъхнови и държи в прегръдките си в продължение на години, особено ако е споделена. Ако не е споделена любовта, абстиненцията ни сковава болезнено в страдалческа гримаса или ни задейства с горивото на безумците, провокирайки състояния, които могат да ни измъчват също с години. А как свършва любовта? Любовта може да свърши преждевременно, изненадващо или като в приказките – чак когато смъртта ни раздели. Или никога. Никой не може да предвиди нито началото, нито свършекът на любовта…
Ако е истинска, любовта цъфти без начало, край или ограничения – свободна, красива, омайна и жива. Тя е тук и сега в живота ни, стига да ѝ дадем шанс да се прояви. Има я благодарение на всички онези, които са влюбени или просто се връщат в мислите, желанията и спомените си към нея. Такава, каквато я искат страстно, каквато я помнят в най-съкровените мигове от живота си или каквато искрено си я представят в бъдеще.
Любовта живее в трепетите на летния въздух, в дъха на цъфтящите градски липи и среднощните морски къпания
В „последните таксита“, подслонили любовта в гореща прегръдка на задните си седалки. В тихата песен, разнасяща се от радиото, която ни кара да настръхваме. В усмивката на децата – плод на една загубена или друга, още дишаща любов. Нейната по-късна версия удобно се е приютила в албум семейни снимки и тихичко вирее сред кахъренията на благородно-остаряващите ни майки по адрес на бащите ни. Любовта е без възраст, дива, неопитомена, неразбираща, не искаща да прогледне, тичаща, смееща се, мързелуваща под сенките на стари орехи и безсрамно напомняща за себе си по пейките из градските паркове…
Спрете се и се огледайте за любовта, защото тя няма да е тук вечно. Не и ако ние самите не я съживяваме всеки ден. Не и ако не ѝ правим от време на време изкуствено дишане. Не и ако не я искаме с цялото си сърце. Не и ако не осъзнаем, че без любов животът е скучен, постен, блудкав, безвкусен, бездънна пропаст, безкраен понеделник, несретен вторник и самотен неделен следобед… Защото любовта ни съживява!
По малко във всеки свой стадий и проявление, любовта одухотворява личността ни
Първи стадий на любовта: Магията на влюбването
Гмурни се в морето!
„От всички страсти любовта е най-силната, защото атакува ума, сърцето и усещанията едновременно.“ Лао Дзъ
Освен, че е мила, добра и има вкус на шоколад, когато е млада любовта е стихийна сила, задвижвана от множество хормони. Те са онези магически съставки на любовта, с които природата ни предразполага към възпроизвеждане. И не само. По време на своя първи стихиен стадий, любовта има свойствата на живата вода и прилича на Океана. Като него тя е красива, силна, тайнствена и необятна, объркваща и смъртоносна, хранилище за многообразен живот и потенциална сила.
Любовта е като самото море в зноя на лятото, сливащо се с облаците и отразяващо Слънцето. Тя мирише на приключения – искри и заслепява, ободрява и обгръща, залива и отмива, извира и поглъща. Тя ни кара да гълтаме солена вода от време на време и винаги, когато не успеем да си поемем добре дъх преди лудешки да потънем обратно в нея…
Пльоссс!
Освен удавници, във водите на любовта се къпят и веселите ѝ деца, които гонят ята от малки проблясващи рибки. Усмихнати песове се втурват в нея преследвайки отраженията на кресливи гларуси. Изгорели тела и смеещи се безгрижни хора вдишват от пръските на вълните ѝ и гълтат с цели гърди от аромата ѝ.
Тя кара мускулите да се стягат, докато постепенно потъваме във водите ѝ и кожата ни да настръхва, докато се втурваме на юруш в обятията ѝ, хванати за ръце…
С пръкването на любовта ние оживяваме. Всеки следващ пласт море от любов, в който потъваме ни вкарва все по-надълбоко, занася ни още по-навътре. Пренася ни в други измерения, прави от нас безумци, поети, звезди, мечтатели и властелини. Любовта ни възвисява, подновява ни, приспособява ни…
Ето, че постепенно свикваме с любовта и нейните парещи, дълбоки води. Кожата ни отново се изглажда, лицето ни се избистря, дъхът ни се успокоява. Приспособяваме се към присъствието на любовта, а с това чертите ни стават все по-разумни и закръглени. Чувстваме се хем освежени, хем леко отпуснати, отдадени, оставящи се на нейната незнайна посока, накъдето и да ни води…
Втори стадий: Любовта отблизо
Изричайки „Обичам те“ без думи
„…Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга.
Опроверганото време ляга унило на хълбок.
Нека все тъй да гризеш на надеждата острия залък.
Късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш …“
Оставяме се на любовта, защото тя е блаженство. Отпускаме се на повърхността на любовта и се реем с посоката на вятъра и магнитните полета, които невидимо задвижват водите ѝ. След водовъртежа на влюбването сме изхвърлени на един пуст плаж, където ще останем известно време насаме – само ние и любовта ни. Започваме да се учим да живеем в заедност и отдаденост.
И ето, че любовта е факт. Колкото и да не ни се вярва тя е тук до нас – похърква спокойно на дивана или размразява кърма от хладилника. Любовта става ежедневие, слива се с делника и става все по-невидима. Започваме да се учим да я намираме сред малките детайли на обикновеното си съществуване.
Декораторът на живота сменя морския пясък с асфалт, а потните от ласки стъкла биват хигиенизирани, за да дадат път на делничния шум и суета.
Любовта става част от живота ни с все по-малко поезия, сладки думи и разтапящи целувки. Заедно с нейния ритъм и интензитет се променят и знаците ѝ. Обясненията в любов стават все по-безгласни и редки, но за това пък още по-важни. Ако сме все още истински влюбени няма как да не искаме да усещаме любовта жива и напомняща за себе си.
Вместо с думи и ласки, утвърждаваме любовта си с малки ежедневни жестове към любимия.
Попитани от уебсайта Thinking Humanity, жени споделят интимни подробности от връзките си, изразяващи любовта в ежедневието без много думи:
„Годеникът ми винаги има резервен ластик за коса в джоба си, защото знае, че аз все забравям да си взема. Събира всички попаднали му ластици, за да разполага с резерви за следващия път, когато имам нужда да завържа косата си.“ Л. У.
„Той винаги затопля моята страна от леглото малко преди да си легна.“ К. Л.
„Помага на нашите всеки път и с всичко, от което имат нужда.“ Р. Б.
„Приготвя ми вечеря всяка вечер. От 12 години насам.“ К. А.
„Целува ме за довиждане и винаги оглежда гумите на колата ми, за да е сигурен, че не са спаднали.“ К. Е.
„Оставя ме да се наспя и винаги ми носи сандвичи в леглото, ако съм се прибрала в 6 сутринта след женско парти.“ З. Н.
„Никога не кани гости, когато дават „Анатомията на Грей“, защото знае, че е любимият ми сериал.“ К. Л.
„Преди да излезем на разходка из града винаги взима със себе си лепенки, защото знае, че обувките могат да ми направят рани.“ А. М.
„Пише ми съобщения всеки ден в 4 следобед откакто сме заедно. Винаги ме изненадва написвайки ми нещо мило, с което да ме разведри.“ Т. Х.
„Слуша ме внимателно – чисто и просто ме слуша. Не всеки отделя време просто да спре и да те чуе какво имаш да кажеш, но той винаги го прави.“ А. Б.
Всички, които са стигнали до втория стадий на любовта, рееща се сред баналността на ежедневието и справяща се с битовизма на живота, са късметлии. Но не само – те просто знаят как да обичат. И са успели да се свържат с партньор, който не само може да им завърти главата и да предизвика отделянето на обилно количество допамин, окситоцин, серотонин, тестостерон и естроген, но владее инстинктивно играта между двамата в пост-хормоналния етап на любовта.
Намираме се в стадий, когато сценографията се е завъртяла на 180° и вместо плаж и море на сцената на любовта се е разположил холен диван на фона на малка, спретната кухня и балкон с мушката (за да гонят комарите). И точно преди да умрем от блаженство на същия този диван, над любовната ни идилия се спуска застрашително облака на кризата, който предвещава настъпването на стадий номер три от нашата кратка хронология на любовта.
Трети стадий: Разочарование
Кризата на любовта
„…Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля.
Кой те гримира така в тази изтъркана роля?
Кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл?
Всичко е само игра, всичко е само спектакъл …“
За съжаление всички минаваме през този стадий, въпреки че всеки го преживява различно. Някои претърпяват малки спорадични любовни трусове, докато други изпадат в истинска криза на любовните отношения. Трети като че рязко се събуждат от дълъг сън или биват изненадващо ударени от мокрия парцал на изневярата. Било от скука, липса на разнообразие, на секс или на други стимули на чувствеността в любовта ни, любовта е на път да си отиде. Какво всъщност се случва?
Психолози наричат третия стадий на любовта с гръмката дума „разочарование“ (Disillusionment). Той се характеризира с това, че никой не го очаква и дори не подозира, че ще бъде сполетян от подобен шамар на съдбата. Разглеждайки сватбените снимки или онези от родилното, разочарования любим се чуди кои са онези усмихнато-замаяни хора и кой ги омагьоса в крещящи, замерящи се с порцелан диваци…?!
Немислимото разочарование от връзката се оказва повсеместно риалити, а документираната истина е, че този стадий на любовта е разпространен сред хората като вирусно заболяване, което върви в комплект със сезона на уседналата, почти зряла любов.
Задържим ли се прекалено дълго на скъпия си удобен, отдавна забравил мириса на секс диван, пред мивката в кухнята или на опашката за записване в яслата, забравим ли да се въоръжим с купидонови лъкове и стрели – любовта влиза директно в домашната книга на застрашените видове. Вероломният кризисен стадий в нашата някога светла, гореща, морска любов, издържала дори на асфалтовите изпарения и неодобрението на родителите ни, се настанява между нас пред телевизора и започва бавно да си гризе ноктите и да ни разсейва от любовния сюжет, който тече от екрана.
Това е моментът, в който нещата се оплескват тотално и започваме да се чувстваме зле във връзката си. Усещаме се притиснати, насилени, в капан, на мушката и всичко, което искаме е да избягаме…
Бавно, но сигурно се пренасяме от контекста на романтичната комедия в този на военната драма
По време на критичния трети стадий от любовните отношения на преден план излизат всички горчилки от минали връзки. Провалени любови, травми от детството, съдбовни загуби и разочарования от всякакъв род надигат глави и стоварват тежестта си върху нашата любов като най-леснодостъпна изкупителна жертва. Като последно изпитание на нашата издръжливост и чувства.
Последен стадий: Истинската любов
Двамата ще променим света!
„…Не остарявай, любов, ето завесата пада.
Кратък поклон и тръгни – гола, нахална и млада.
С нокти и зъби до край своята чест отстоявай.
Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!“
Ето ги и нашите щастливи финалисти, издържали всички изпитания на любовта и останали заедно! Те са още чорлави и изтощени от битката. Дрехите им са изпокъсани, колената раздрани, очите искрящи, гласовете прегракнали.
Но бурята е отминала, а с нея са си отишли гневът и душевната пустота. И всички воини са победители – уморени, омиротворени и прогледнали за истинската любов.
Някога лудата за връзване любов се завръща с нова осанка и по-красива от всякога – узряла, плодовита, далновидна и обещаваща.
Психолозите плахо надничат от ъгъла, за да споделят опита и умуванията си. Тихичко, сякаш от страх да не провалят възвишеността на мига те ни казват, че сега е моментът да създадем истински отношения на любов и трайна връзка. Окуражително ни показват вирнат палец и ни обещават, че оттук нататък сценария е в наши ръце и имаме всички шансове двамата заедно да променим света чрез силата на любовта.
Любовта идва като красив бял дракон, размахващ криле на желанието, като пеперуда в стомаха, като парещ картоф, сладка болка, миг щастие, разкъсващо страдание, поетична муза, хормонален дисбаланс, движеща сила… Малцина оцеляват след любовния тайфун, но само те доживяват да намерят подслон, утеха и последна спирка върху мекото ложе на Афродита.
На тях принадлежи вечното блаженство на любовта – дива, луда, нетърпелива, мечтана, изненадваща, без възраст и ясна представа за пространство и време, импровизираща, изненадваща, танцуваща, вечно млада и даряваща сила. Като морето…
Източник: Masha&TheMagic
