Все повече започваме да говорим за това колко е важно да бъдем независими и самодостатъчни, а емоционалните нужди възприемаме като израз на слабост и зависимост. Разбира се, всеки един от нас е напълно способен да посрещне своите собствени нужди и да се справи сам с всяка ситуация. Но нужно ли е? Според Маслоу ако сме в депресия или изживяваме силни страхове и тревожност, това е, защото някоя от нашите фундаментални нужди не е била посрещната. Може би още като деца. В резултат, като възрастни ние изпитваме същите липси, а да отричаме липсите си понякога вреди много повече. Нека разберем кои са основните емоционални нужди, които са напълно естествени за всеки човек.
Кои са емоционалните нужди, за които не трябва да се извиняваме
Нужда от сигурност
Всеки от нас се нуждае от безопасно място, в което да се чувства комфортно, приятно и защитен. Понякога това място е дом, понякога е човек. А понякога това е вътрешният ни остров от спокойствие и сигурност. Нуждата ни от място, което да ни дава усещането за сигурност е много базова. Когато нямаме усещането за сигурност, изпитваме страх и недоверие към света.
Нужда от внимание
Не, нямаме предвид това постоянно да имаме нужда от нечие внимание. Но все пак, всеки от нас има нужда от вниманието на хората, които обича. Както и има нужда да изразява своето внимание към тях. Защото вниманието е израз на любов и грижа. И не, не трябва да се извиняваме за тази своя потребност.
Нужда от емоционално свързване
За да се чувстваме добре ние имаме нужда от емоционално свързване с другите хора. От общуване на емоционално, не само на интелектуално ниво. Имаме нужда да се сприятеляваме, да обичаме, да се влюбваме и да изпитваме интимност.
Нужда от време за себе си
Факт е, че имаме нужда от хората около нас и от свързване, но също така имаме нужда от време за себе си. Време, в което можем да презаредим батериите си и да проведем онзи вътрешен диалог, който изясняваме какво искаме дълбоко в себе си и от какво се нуждаем.
Нужда от постижения
Имаме нужда да се чувстваме успешни, да постигаме целите си и да усещаме, че се справяме с живота си, независимо от ттрудностите по пътя.
Нужда от смисъл
Най-вече имаме нужда от това да виждаме смисъл по-голям от нашите разбирания. По-висш от материалния свят, нас самите и законите на ума. Имаме нужда да вярваме в нещо по-висше от всичко, което познаваме. Нещо, което да осмисля съществуването ни и да ни движи напред. Каквото и да се случва.
Нека не изискваме другите да задоволяват нуждите ни на 100%, това не е тяхна работа. Ние не сме зависими деца, които очакват „родителите” или другите да им посвещават цялото си време и енергия. Ние сме възрастни и можем да се погрижим за себе си сами. Но все пак, нека не изключваме другите и тяхната помощ. Ние можем и сами, но не е нужно. Понякога просто трябва да си позволим да получаваме подкрепа и да спрем да се извиняваме за емоциалните си нужди.
