В отношенията ни много често се прокрадва една игра на контрол, която често ескалира в не съвсем приятни състояния, а понякога и в насилие. Тази игра много често започва с несъзнаваната инструкция: „Моля те, контролирай ме!“ Едва ли някой открито е заявявил тази своя потребност, просто защото не я осъзнава. Но точно тя е в основата на това някои от нас да привличат едни конкретни хора. Тези, с които винаги е едно и също. И често те са контролиращи, нарцистични или имат склонноста периодично да се приближават и да се оттеглят, с което създават още по-голяма несигурност у другия.
Може би си мислите, че тази ситуация не е често срещана. Напротив. Това може да бъде жената, която очаква от партньора си да решава всичко вместо нея и да й казва какво да прави във всеки един момент. Тя му дава правото на контрол върху живота й, но вътрешно натрупва негодувание и обида. Или мъжът, който няма да напусне връзката си, в която е нещастен, докато някой друг човек, притежаващ авторитет, не му каже да го направи. Просто, защото „Контролирай ме!“ стратегията изисква подчинение на чужда воля. Тъй като не вярваме достатъчно в своята собствена.
Защо се слува това?
Може би за някои от нас е по-лесно е да оставиш отговорността за вземането на решения на някой друг. Не само е по-лесно, а и по този начин се предпазвате от това да вземете грешно решение, да кажем – отново. Просто, защото провалът ви ужасява. Много често ние оставяме някой друг да контролира живота ни в следните случаи:
- когато се чувстваме по-малко успешни от другите
- когато се чувстваме по-малко способни от другите
- когато се чувстваме засрамени от предишни грешки
- когато се страхуваме, че можем да сгрешим отново
- когато не вярваме в себе си и във вътрешия си глас
Защо играем опасна игра?
„Контролирай ме” стратегията е много опасна поради много причини. Първо, човешко е да се греши и другите хора също могат да сгрешат и да не вземат най-доброто решение. И най-опасното. Когато притежаваме тази пасивна стратегия ние ставаме лесна мишена за хора с нарцистични характеристики и склонност към прояви на контрол и насилие, които идеално се напасват с нашия отказ да се съпротивляваме. Много често можем да възприемем хората, използващи тази стратегия като жертви на случайни обстоятелства. Всъщност отказът от вземането на решение е не само ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ, но и делегиране на отговорност за собствения си живот на някой друг, което е всичко друго но не невъзможност да се взима решение.
И най-вече, хората доверяващи се на този тип избори всъщност сами саботират връзките си, защото от самото начало ги предопределят. Те много често се разочароват от връзката си и преминават към следващата, която обаче се оказва абсолютно същата. Те могат да се оказват непрекъсато в отношения на злоупотреба или в отношения, в които не са щастливи. И често се забъркват с хора, които имат потребност да контролират. Ако сте в подобна отношенческа конфигурация задайте си въпроса дали всеки път попадате на хора, които се опитват да ви контролират? Ако отговорът е „да“, може би е време да се замислите за своето участие в тази игра, както и за всички случаи, в които сами се отказвате от правото си на избор. Избирате да не избирате, нали? Тогава някой друг ще избере вместо вас и най-вероятно няма да е във ваша полза.
