Задавали ли сте си въпроса каква е целта на емоциите? Защо на моменти ни заливат като вълна, а в други случаи се отдръпват? В еволюционен план нищо не е случайно. Работата на нашия организъм е съвършено организирана и емоциите не правят изключение. Те са от изключителна важност що се отнася до нашата постоянна адаптация към света, хората и събитията в живота ни. Емоциите, за разлика от чувствата, са краткотрайни. Тяхната основна функция е да ни сигнализират за това какво се случва с нас. Например, когато сме радостни ние сме в психически, емоционален и физически баланс. Всеки емоционален дисбаланс като гняв или тъга отразява, че сме в дисбаланс и трябва да направим нещо, за да възстановим хармонията в себе си.
В повечето случаи по време на нашето израстване емоциите ни са оставали пренебрегнати, нечути и до голяма степен неприети от възрастните. Тъй като се приема, че емоциите разбъркват подредеността, създадна от ума. Така никой не ни учи как здравословно да изразяваме емоциите си, какво да ги правим и защо всъщност ги имаме. И се случва така че израстваме с убеждението, че емоциите не са особено приемливо нещо. Изграждаме у себе си идеята, че трябва да ги скриваме, спотайваме и да не ги показваме открито, защото да си емоционален автоматично означава да си подвластен на неконтролируеми сили. Сили, от които разумът се страхува.
Емоциите са свързани с мислите ни
Това, което създава емоциите всъщност са мислите. Ние притежаваме умението съзнателно да избираме как да се чувстваме чрез мислите, които посяваме в ума си. Когато не е осъзната емоционалната реакция изглежда така МИСЪЛ-ЕМОЦИЯ-ДЕЙСТВИЕ. Осъзнаването на нашите мисли, убеждения и вярвания поставя под контрол емоционалните ни реакции. И не само. Подбирайки мислите и вярванията си ние правим важно решение – избираме как да се чувстваме!
Назоваването на емоцията я поставя под контрол
Много от нас имат доста ограничен речник, когато става дума за емоции. Ако трябва да назовем кои емоции изпитваме тук и сега най-вероятно сериозно ще се затрудним. Просто защото не сме научени да разпознаваме емоциите си. А умението да ги разпознаваме и назоваваме с думи директно ги поставя под контрол. Когато емоцията е разпозната, чута и видяна тя вече няма тази некотролируема власт над нас. Тя притихва, отдръпва се, вместо да ни залее като вълна.
Разпознайте емоцията, която е у вас
Радост, спокойствие, умировторение или тъга, гняв, разочарование, вина, страх… Приемете, че нито една емоция не е нито добра, нито лоша. Всяка емоция е човешка и е съвсем в реда на нещата да я преживявате.
Почувствайте емоцията с цялото тяло
Емоцията преминава през цялото ни тяло, циркулира с енергита ни и можем да я усетим в различна част от тялото си. Почувствайте в коя част от тялото ви вибрира и си позволете да я изживеете.
Дайте си правото да изпитвате тази емоция
Позволете си да сте тъжни, ядосани, объркани и т.н. Позволете си да изпитвате всички човешки емоции, но не се идентифицирайте с тях. Те са тук при вас, за да ви дадат сигнал – НЕЩО СЕ СЛУЧВА. И след това изчезват. Избягвайте да взимате важни решения, докато сте обзети от силна емоция. Позволете си да изпитвате тази емоция и я пуснете.
Споделете я
Когато сте идентифицирали емоцията си, почувствали сте я с тялото си и най-вече – дали сте си позволение да я изпитвате, можете да изберете дали да я споделите или не. Споделянето на емоцията води до освобождаване. Това е крайният етап на пускането. Емоциите са тук, за да ни дадат важен сигнал, но е много важно умение да се научим да ги пускаме качествено, за да освободим пространство за новите неща в живота си.
