Както вече ви разказахме, с концерти на 6 и 8 юни
в България ще гостува Лиса Джерард – световноизвестна като композитор, музикант и най-вече като изключителен вокален виртуоз и глас на Dead Can Dance.
Лиса Джерард е родена на 12 април 1961 г. в Мелбърн. Родителите ѝ са емигранти от Ирландия, които живеят в предградието Prahran, заедно с много други преселници, главно от от Великобритания и Гърция. Детските ѝ години преминават в пъстрия бохемски квартал, някога център на мелбърнската хипи-общност, изобилстващ от кафенета, барове, ресторанти, книжарници и музикални магазини. Лиса обича да си спомня как е отраснала със средиземноморската музика, звучаща отвсякъде около нея и как тя е повлияла собственото ѝ творчество.
Освен с мултикултурния си фон Мелбърн предоставя на Лиса благоприятна среда за развитие и със своята Little Band Scene – „Сцена за малки групи” – експериментална пост-пънк сцена, която процъфтява в периода 1978-81 г. За „малките” групи, които се подвизават на нея артистичното изразяване е по-важно от масовия успех и това им дава свободата да творят искрено и безкомпромисно. На това място Лиса се среща и партнира за пръв път с Брендън Пери – човекът, с когото създават легендата Dead Can Dance. Ето какво разказва Пери за Лиса Джерард по това време:
„Не можеше и през ум да ми мине, че един ден ще правим музика заедно, защото по това време мислех, че музиката ѝ е прекалено авангардна. Спомням си една песен, в която тя пееше за това как намира един мъж в парка и пита майка си дали може да си го вземе вкъщи и да го държи в гардероба, докато през същото време се нахвърля върху един китайски цимбал с две бамбукови пръчици.“
Photo by arcsi – O?wietleniowiec wyczerpuje repertuarUploaded by S1, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=8665121
Въпреки това и за голямо щастие на стотици хиляди почитатели по целия свят
през 1981 г. Лиса и Брендън сформират Dead Can Dance
Основана първоначално като квартет с басиста Пол Ериксън и барабаниста Саймън Монро, групата намира своя истински вид като дуо. Освен вокалист с изключителен творчески подход самият Брендън е и мултиинструменталист, свирещ на китара, бас, и други най-различни струнни: хърди-гърди, бузуки, мандолина; ирландска флейта; клавишни и ударни инструменти, бонгоси, табла, цитра, и любимия на Лиса струнно-ударен цимбал. Освен двамата титуляри, в записите и концертите на Dead Can Dance се включват и редица други музиканти, които допринасят за богатството и разнообразието на звученето с цигулка, виола, виолончело, тромбон, обой, гайда, тимпани…
Австралийският музикален историк Иън Макфарлън описва стила на Dead Can Dance като
„звукови пейзажи, изтъкани от хипнотизиращо величие и тържествена красота, африкански полиритмии, келтски фолк, грегориански песнопения, източни мантри и арт-рок.“
Дуетът се базира в Лондон, подписва с култовия лейбъл за алтернативна и експериментална музика 4AD и издава седем студийни албума за периода от 1984 до 1996 г.
Photo by John Scharpen – https://www.flickr.com/photos/crow/7785180334, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=47989435
През 2012, след 16-годишно прекъсване, Dead Can Dance изненадват и най-заклетите оптимисти сред феновете си като издават нов албум – Anastasis (Възкресение). За да го представят пред жадната публика, те правят световно турне, обиколило Северна и Южна Америка, Австралия и Европа и достигнало своята кулминация в античния амфитеатър Gea в Солун, където под звездния средиземноморски покрив на фона на уханни цъфтящи растения те вдигат на крака няколкохилядната публика с неземното си изпълнение.
Междувременно Лиса Джерард издава 5 солови албума, 8 сингъла и участва в 11 колаборации – с Питър Боурк, Патрик Касиди, Клаус Шулце, Марчело ди Франциси, Си Ууд, Майкъл Алън, Chicane… Тя взима участие в създаването на музика за 50 филма между които най-известни Барака, Жега, Гладиатор (номиниран за Оскар), Мисия Невъзможна 2, както и за видео игри. През 2009 г. Лиса Джерард създава своя собствена звукозаписна компания, „Джерард Рекърдс“, с намерението да подкрепи и да помогне да бъдат чути непознати и все още непризнати творци от целия свят.
Photo by rufusowliebat – https://www.flickr.com/photos/rufusowliebat/8017410002, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=47964560
Според теоретиците
гласът на Лиса Джерард е уникален
богат, дълбок, тъмен и печален контраалт, който достига до височините на драматичен мецосопран. Музиката й е определяна от анализаторите като неокласически дарк уейв, ню ейдж, итириъл, готик рок. Но жанровите дефиниции и границите на стиловите определения изглеждат недостатъчни и прекалено прозаични, за да определят тези божествени мелодии, този ангелски глас и тези небесни звуци. В песните ѝ откриваме триумфални химни и безнадеждни оплаквания, атмосферични псалми и праисторически напеви и във всеки от тях – по една съкровена частица от нея.
Photo by [sic] / Sicko Atze van Dijk – http://www.flickr.com/photos/sic/1810284514/#/, CC BY 1.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=12369271
Когато човек чуе музиката на Лиса Джерард за първи път
остава като вцепенен, запленен от дълбочината и богатството на музикалните мотиви, мистичния ѝ глас и богатата инструментална палитра. Без дори да се опитваме да разпознаваме езиците, на които пее или думите, които изрича, този глас ни понася на вълните си през безкрайни морета, от чиито тъмни води струи светлина, към загадъчни острови далеч отвъд хоризонта, където се срещаме със забравени древни племена или с ефирни митични създания, към гори, извисяващи се в небето, в които живеят елфи и към неспирно препускаши реки и водопади, населени с нимфи; носи ни и още по-надалече – там, където земята свършва, небето и морето се сливат и с магическата сила на този глас ние ставаме едно цяло с тях, със звездите, които ни наобикалят отвсякъде, с Млечния път, съзвездията и с целия Космос.
Photo by Gaddarca – Photograph taken by myself., CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=21489296
Много от своите песни, например „Now We Are Free“, „Come Tenderness“, „Serenity“, „The Valley of the Moon“, „Tempest“, „Pilgrimage of Lost Children“, „Coming Home“ и „Sanvean“ Лиса изпълнява на идиоглосия. Този термин означава специален език, измислен и използван само от един или няколко човека, както и „тайните” лични езици на които си говорят малките деца, особено близнаците. Във връзка с това Лиса каза:
„Аз пея на езика на сърцето.Това е измислен език, който имам от много дълго време. Мисля, че започнах да пея на него, когато бях на около 12 години. И вярвах, че говоря с Бога, когато пея на този език.“
Музиката на Лиса Джерард кара всички ни – независимо на кой език говорим – да се чувстваме по един и същи начин – като част от едно голямо вселенско Цяло и с желание да се грижим един за друг. Тя е един универсален език, който обединява всички хора и ги прави по-добри и по-мъдри.
Photo by Lisa Gerrard – http://www.lisagerrard.com/publicity_images09.aspx, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=20210241
