Първи май от вчера и днес

Днес за 131 път отбелязваме Първи май – Ден на труда и международната работническа солидарност

Историята разказва как на първи май 1886г. в САЩ, начело с профсъюзите се провежда общонационална работническа стачка, в която взимат участие повече от 300 000 души. Събитието е известно под името „Бунтът на Хеймаркет“ и представлява масов работнически протест срещу лошите условия на труд. На този ден американската организация „Рицари на труда“, в която по това време членуват повече от 700 000 работници, свиква обща стачка с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. Това „безумно“ и „утопично“ за времето си искане буквално подпалва устоите на властта и намира силен отпор в лицето на управляващите.

Мирният протест, състоял се на първи май 1886г. в Чикаго бил нападнат от полицията, която заедно с агенти от „ Национална детективска агенция Пинкертън“ успяват да отблъснат протестиращите едва на третия ден от началото на масовата проява. По официални сведения, в първоначалната офанзива срещу протестиращите, били ранени около 200 души, а четирима са убити. В последвалия втори протест, който този път се изправя срещу полицейското насилие, сред редиците на полицията избухва бомба. Убит е един полицай и са ранени шестима.

След четири кравопролитни дни държавата решава да екзекутира осем от арестуваните анархисти, осъдени по бързата процедура, двама осъжда на доживотен затвор, а един бива осъден на 15 години зад решетките, но успява да се самоубие в килията си с помощта на капсула динамит. През 1906г. губернаторът на Илинойс признава всички за невинни. Случаят до днес се разглежда в историята на американското правосъдие като един от най-голенмите му гафове.

С „Бунтът на Хеймаркет“ някои пластове на системата биват сериозно разместени – класовото съзнание е пробудено заедно с чувството за човешко достойнство и постепенно човекът от 19 век започва отново да усеща дъхът на революцията.

Първомайските събития от края на 19 век не остават без международен отзвук. Именно този отзвук довежда и до решението на илинойския губернатор през 1906г. Ето какво се случва няколко години след събитията от Чикаго:

1889г. в Париж се провежда учредителния конгрес на Втория интернационал. На него се чуват призиви за международни демонстрации в подкрепа на чикагските активисти. През 1904г. в Амстердам се провежда Международна конференция на социалистите, където се призовава към международни демонстрации и стачки на 1 май с цел официално и повсеместно признаване на 8-часовия работен ден, както и в подкрепа на световния мир.

Идеята за пролетарска солидарност никога не е била по-истинска, както тогава, когато се проявява в автентична опозиция на капиталистическата система. В последствие обаче, тя се използва като мощен тласък на исторически събития от тоталитарен тип, зародили се в началото на 20-тото столетие и възползвали се от името на пролетарията в свой интерес.

Първоначалният смисъл, който стои зад празника Първи май, почитащ работническото движение, социалните права и класовата солидарност в последствие бива обременен с тежък и компроментиращ политически смисъл

През целия следващ 20 век и чак до нашия силиконов милениум, Първомайските събития нееднократно са били подлагани на политическо изопачаване и в крайна сметка техния смисъл днес има много малко общо с първоначално заложения. Анархистичният и бунтарски заряд на Първомайските събития се подменя от карнавалната стилистика на манифестациите или просто бива исторически игнориран и заглушен.

Така например, в Нацистка Германия празникът се наричал с помпозното име „Имперски трудов ден“, а в СССР и КНР бил отбелязван предимно с военни паради. В пределите на вече бившия социалистически блок първи май се отбелязвал с общонационални манифестации под предлога, че работническата класа е главен управник и властелин на социализма. Цялата карнавалност на честванията и лозунгите от типа „Да живей труда!“ били използвани с пропагандна цел, така че да изместят съзнанието на масите от идеята за истинска революция и глобална справедливост и да насочат енергията на трудещите се в производствена дейност.

Държавният апартат от периода на соца действал в много случаи по примера на много подобни режими преди него, залагащи на принципа “ хляб и зрелища“.

В САЩ и Канада Денят на труда също се отбелязва до днес, но там той някак политически уместно се отдалечава от първоначалния бунтарски уклон, работническата кауза и нейните призиви, датиращи от края на по-миналия век. Така Labor Day официално не е свързан с датата, на която се случват въпросната чикагска стачка, а се празнува през първия понеделник от септември. Идеята му е по-скоро да осигури свободен ден на трудещия се човек, отколкото да напомня за правата и интересите на обикновения трудещ се.

Както би казал поетът: „Септемри ще бъде май“ …

С подобен революцопнен патос познат ни от близкото идеологическо минало, понастоящем денят на труда се отбелязва като официален на датата първи май в държави, между които Германия, Австрия, България, Русия, Мексико и Тайланд и има доста пръвърженици в скандинавските страни и Латинска Америка.

Така или инъче, времената на мащабните простестни изяви на обществено мнение не са вече на мода. Те отдавна бяха заменени от времена с прояви на заглъхващи трусове, случващи се все по-спорадично и извън контекста на първоначалния си чист замисъл да освободят поробената човешка енергия. Живеем във времена на режисирани митинги и манифестации, които постепено доведоха и до днешните пролетни обществени прояви с акцент върху бира-скарата.

Модерният човек е склонен да проявява своята солидарност към ближния все по-пасивно и ограничавайки се до виртуалното пространство, а идеите за свобода и право на достоен труд стават все по-ефимерни и трудно проследими.

И дали все пак да не оставим настрана партиите, идеологическите обосновки и останалите грешки на системата и просто се запитаме как се чувстваме днес като трудещи се. Защото трудовият делник е времето, в което глобално погледнато повечето от нас прекарват по-голяма част от живота си.