frida.bg

Roadburn – Горящият път през тъмата на духа

Макар и не от най-масовите, Roadburn festival е един от най-известните и чакани музикални фестивали в света.

Всяка година през април по-големи или по-малки групички от почитатели на тежката и експериментална музика започват да се стичат към южния холандски град Тилбург от всички точки на Европа, САЩ, Канада и дори Австралия, подобно на пилигрими, запътили се на свещено поклонение – Roadburn festival.

Треската всъщност започва повече от половин година по-рано, още предишната есен, когато в “една нощ през самотния октомври” билетите за фестивала се пускат в продажба в интернет. Небивалото търсене претоварва сървъри и блокира сайтове, но феновете са готови на подвизи от постоянство и търпение, за да се сдобият с ценните и в духовен, и в материален смисъл книжа (цената е ок. 200 евро). Билетите се разпродават със светкавична скорост, като в рекордната 2012 г. това става само за 7 минути! И най-интересното е, че това се случва дори преди още да са обявени групите, които ще свирят на фестивала!

roadburn 2017 tickets
Снимка: Roadburn.com

Roadburn се провежда за първи път през 1999 г.

Двамата приятели Jurgen van den Brand и Walter Hoeijmakers го организират като логично допълнение към музикалния интернет блог, който списват. Първото издание се състои в една вечер и включва само шестима изпълнители – но какви – Cathedral, Orange Goblin, Beaver, Celestial Season, Terra Firma and 35007!

В следващите години Роудбърн шеметно набира популярност, придобива култов статут и се превръща в притегателна точка за изпълнители и фенове от цял свят. Фестивалът расте и все повече се разпростира във времето и пространството, за да достигне до четири вечери (плюс няколко предварителни клубни концерта) и да събере повече от 100 групи през 2017.

Роудбърн не е изолирано събитие за Тилбург.

Град с богати фестивални и музикални традиции, той е домакин и на много други културни събития като Incubate (фестивал за инди култура, включително музика, съвременен танц, кино и визуални изкуства), Festival Mundial (световна култура), Stranger Than Paranoia (джаз), Tilburg Students Festival. В началото на 21-ви век в Тилбург е създадена академия за поп-музика, където се обучават джаз и рок музиканти, които редовно събират публика пред сцените в малките уютни клубове, с които изобилства центъра на града.

Хотелите в Тилбург и околните градове не смогват да поберат неколкохилядната армия от посетители за Роудбърн, затова на помощ идват пасторалните вили и бунгала във ваканционното селище Беексе Берген. Отдалечено на 7 км от града, то е разположено около голямо езеро, чиито обитатели – лебеди, гъски и патици се разхождат безстрашно сред гостите, а сутрин се оглася от песните на бодър птичи хор, скрит в короните на дърветата. През последните години фестивалът организира и градски къмпинг, в който авантюристите могат да се приютят в каравани или да разпънат собствени палатки, ако не ги плаши хладната и дъждовна пролет в ниската земя.

Изключителната четиридневна музикална програма на фестивала събира на едно място стотина групи – от пионери на екстремната музика с повече от 30-40 годишна история до най-новите и нашумели изпълнители, някои от които дори без издаден до момента албум.

Roadburn festival се провежда в няколко сгради.

Roadburn Venue 013
013 Снимка: M.Minderhoud – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=477773

Основната от тях е модерният поп-културен център 013, който предлага една главна сцена за около трихилядна публика, една по-малка – Зелената стая, побираща на двете си нива около 700 човека и множество пространства, в които се провеждат успоредно с концертите открити събеседвания с музиканти, журналисти от музикални медии и хора от бранша, организират се афтър-партита и има достатъчно барове, за да задоволят жаждата на всички желаещи.

Срещу 013 е сградата V39, където се провеждат тематичните филмови прожекции на Roadburn Cinema, премиерни и предпремиерни слушания на албуми, представени от самите изпълнители и може да се намери най-разнообразен мърчандайз.

Съседната сграда Het Patronaat е прелестна църковна постройка, чийто първи етаж е преобразуван в ресторант, предлагащ няколко по-спокойни минути и ароматна топла храна. На втория етаж е обзаведена концерта зала с перфектен звук за 650 човека публика, където можете да се насладите на изпълнения от програмата на фестивала в неповторима атмосфера, заобиколени от готически витражи, а на подпокривния балкон, към който води стръмна тясна стълба има и роматична чил-аут зона с приятен малък бар.

Roadburn Venue Het Patronaat
Het Patronaat Снимка: Noise Road https://noiseroad.wordpress.com/

В пословичния заден двор на Het Patronaat е клубът Extase, който побира 250 човека на едни от най-изключителните концерти от Роудбърн. До двете сгради има и озеленена външна зона, в която можете да изпушите една цигара на път от един концерт за друг и да си кажете „Наздраве” с изпълнителите, които се чувстват тук като у дома си и с удоволствие общуват с феновете.

На съседната улица е най-малката фестивална сцена – клубът Cul de Sac, където в интимна атмосфера можете да опитате от безкрайния избор от белгийски и холандски бири, докато се кефите на безупречния звук и изпълнения на най-камерните концерти на Роудбърн.

И ако всичко това не ви е достатъчно, в допълнение фестивалът предлага уникалната възможност да видите произведения на изобразителното и фотографско изкуство от най-известни световни художници, чието творчество е обвързано с тежката музика и нещо повече – да присъствате на сесии на рисуване на живо, да се срещнете лице в лице, да обмените мнения и да получите автографи от самите артисти.

За разлика от известния виц за партито на Луната, което не се получавало, защото нямало атмосфера, за

характерната атмосфера на Роудбърн

може да се говори много – но каквото и да се каже, ще бъде недостатъчно. Тук можете да срещнете на едно място хора на възраст над 50-те и двайсет годишни фенове, обединени от любовта си към вълшебството на изкуството; такива, които неизменно са тук през тези магически четири априлски дни през последните десет и повече години и такива, които с широко отворени очи попиват шареното изобилие за първи път.

По различен начин от всички други музикални фестивали го усещат и самите участници, и компетентните наблюдатели:

“Roadburn е напълно различно преживяване в сравнение с традиционните музикални фестивали. Той е малък, интимен, изключително добре организиран фестивал, направен от хора, които обичат групите и създават едно уникално социално настроение, където границите между артисти, публика и персонал често са напълно размити”Steve Von Till, китарист на 30-годишната група Neurosis, пионери на пост-метъла.

“Като събира на едно място творци от целия спектър на тежката музика, Roadburn може (с основание) да бъде известен със силната си подкрепа за всичко свързано с doom-a и stoner-a, но освен това фестивалът постоянно предизвиква и самото понятие за това какво всъщност означава “тежка.”  – Harry Sword от британското списание за музика и модерна култура The Quietus.

Roadburn 2017 се проведе от 20-ти до 23-ти април.

Roadburn 2017 Baizley
John Dyer Baizley Снимка: Roadburn.com

Специален гост-куратор беше Джон Дайър Бейзли, който представи възхитително пиршество за очите на изкушените под формата на изложба на произведения на изкуството, заедно продажба на принтове с участието на лично подбран от него състав визуални артисти.

В първия фестивален ден публиката беше запленена от откриващия концерт и поглъщащия атмосферик блек метъл на Ash Borer, последван от прогресив пост-рок амбиента на Crippled Black Phoenix, психеделичните цигулки и флейти на Subrosa, енергизиращият блек на Wolves in the Throne Room, класиците на окултния психеделик и асид рока от 60-те Coven, водени от жрицата Esther “Jinx” Dawson и особено нашумелите през последните години пост блек метъли Deafheaven.

Coven Roadburn_2017
Coven на Roadburn 2017 Снимка: deepskyobject – https://www.flickr.com/photos/deepskyobject/34163244875/, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=58323601

Вторият ден премина под знака на завладяващите дамски вокали: на френските прогресив рок ветерани Magma, на белгийците Oathbreaker, на изумителната американска авторка, певица и китаристка Chelsea Wolfe, както и експлозивното ретроспективно изпълнение на групата на куратора Джон Бейзли – Baroness.

Третият фестивален ден предложи на феновете трудния и почти невъзможен избор между още 30 концерта – за да споменем няколко от най-впечатляващите: финландския психеделик-блек на младите Oranssi Pazuzu, класическия британски дуум на повече от 20-годишната група Warning и меланхоличните менестрели My Dying Bride, които не се нуждаят от представяне и зашеметиха препълнената голяма зала със силно емоционалното изпълнение на легендарния си албум от 1993 Turn Loose the Swans, съпроводено от хипнотизиращи визии.

MDB Roadburn 2017
My Dying Bride на Roadburn 2017 Снимка: автора

Последният четвърти ден започна с дългоочаквания и радушно приет прогресив дуум на Pallbearer, достигна връхната си точка с ослепителното лазерно шоу на премиерата на изненадващия синт поп на чисто новия албум на експериментаторите Ulver, преминали през 25-годищното си развитие през блек/фолк метъла, амбиента, авангарда и електрониката и завърши експлозивно с ослепителните червени прожектори и магнетизиращия пост слъдж блек дет на Inter Arma, оставяйки феновете без дъх, с разтуптяно сърце и горящи спомени и в очакване на следващия април.

В допълнение към изключителната обсебваща музика, Roadburn е спечелил репутацията на събитие, създаващо уникален дух на общуване между посетители и почитатели, артисти, организатори и персонал, и се нарежда сред най-добрите фестивали в света, които със сигурност си струва да бъдат посетени. Това е и една от основните цели на фестивала, да накара всички, и феновете, и участниците, да мечтаят да идват тук отново и отново.

roadburn 2018