За страстта да живеем красиво и за изкуството, опитомено сред домашен интериор
Навън е късна снежна утрин, но все пак е пролет. Малко подранила, леко духовита и експериментираща с търпението ни към студа, но със сърбящото усещане за скорошно сгряване сред уюта на един свеж дом в полите на Витоша, към който сме се запътили. София е изненадана от все по-настоятелни снежни завихряния и колкото повече се приближаваме до Павлово, толкова по-бяла и щипеща става пролетта. Но ние знаем как да се затоплим – сред картини, домашен уют и компанията на две грациозни домакини.
Срещаме ги след три етажа стълбищно пространство, което извива снага във вътрешността на елегантна сграда от 80-те. Това са Татяна и нейното малко изящно копие – Магдалена, нетърпелива да нападне сладките, изкусително аранжирани върху трапезарна масивна маса в стил рустик. Ароматът на чай и канела се усеща още от входното антре.
Тук мирише на гостоприемство и е топло като обещанието за импровизирана закуска по никое време, вдъхновена от споделената ни страст да живеем красиво.
И нека вали закъснелият сняг навън. С малко повече въображение той ще ни послужи като романтичен фон на днешната интериорна разходка.
Топлото усмихнатото женско посрещане на вратата и цялостната вътрешна атмосфера бързо ни припомнят за наближаващата пролет. Антрето, отворено към дневната и естествено осветено от френски прозорци с гледка към балкон в стил Жулиета, намеква за силното женско присъствие, което ни очаква вътре. Развивайки шалове, надничаме към восъчната красота на орхидеите, контрастиращи на фона на белите снежинки около прозорците. С влизането се изправяме пред голяма ваза, елегантно приютила пищен букет цветя и цъфнали клони. През ленените щори прозира балконски шик с контурите на масичка и два стола под арка от разноцветни лампички.
Още от пръв поглед добиваме онова усещане за слънце, липсващо в прогнозата за времето, както и обещанието, че следващите минути бързо ще стоплят не само замръзналите ни ръце и носоглътки, но и всичките ни останали сетива.
Винаги си личи, когато един дом е обладан от женска енергия. Тя е в мекотата на цветовете, в уханието на цветя и кекс, в глъчката от детски смях, в свежестта на зелени растения, изобилието от текстил и различни артефакти от живота на домашните обитатели. В този дом женското докосване е оставило своя отпечатък на всеки един от 82-та си квадратни метра площ без да дискриминира мъжкото присъствие, което отгатваме в някои детайли и семейни фотографии, рамкирани и аранжирани с много естетически усет.
Ако женствеността отговаря за уюта на дома, а мъжките черти вкарват нотка на стабилност и сила, то негова движеща енергия е детското присъствие. Всеки дом, в който растат деца е подчинен на шарения хаос, който едно дете създава. Дори и да не чувахме чуруликането на малката Маги, нямаше как да не се досетим, че в този дом живее една мини-принцеса. Колоната в хола е запазила рисунки от бебешката прохождаща ера с очевидно високо ценена сантиментална стойност. Диадеми, фиби, ангелски крила и други атрибути на детския свят надничат отвсякъде. Сигурни сме, че в палатката живее минимум една розова фея, готова да ви пръсне с вълшебен прашец ако дръзнете да я обезпокоите. Къщичката от картон също крие фантастично материализирали се присъствия с момичешка същност, но смеем ли да проверим!
Усещането в този дом е за светлина, артистичност и бохемска настройка към живота. Стилът преразказва историята на добре възпитаван вкус към традицията в колаборация с модернизъм от средата на миналото столетие, усет към художественото творчество и любов към ръчно изработените неща. Това е място с характера на колекционер, който обича артистичния хаос от красиви вещи – колкото по-стари, толкова по-добре.
Въпреки изобилието от семейни артефакти, всичко е подредено с точна мярка, която ни предпазва от световъртеж и успява да ни въодушеви с добрия вкус на познавача и патоса на пътешественика.
Намираме се сред изключително приятен винтидж интериор без излишни цветове и претенции, приютил подбрана семейна колекция от произведения на изящното, плакатно, художествено и книжно изкуство. Картини и предмети с дизайнерска стойност са подредени около стилна мебелировка и съжителстват в мир и любов с неизменните елементи на баналния домашен бит. Духът на този дом вдъхновява за свежи партита в компанията на млади хора с малки деца и добър апетит към кулинарани и алкохолни гурмета, които едновременно се смеят на вицове и говорят за изкуство.
Време е да опитаме от изкусителните лакомства, умело подбрани и сервирани специално за нас в сервиз с изящно антикварно излъчване. Не мога да се сетя за по-стоплящ начин да прекараме късната снежна априлска утрин и нямам търпение да пийна от чая с мед в приказки за изкуство, интериор и отглеждане на малки принцеси. Ето накратно и импровизираният ни разговор на чай, сладки и рисунки, уместно и редовно прекъсван от любопитното пърхане на петгодишната Магдалена, разхвърляща около нас разноцветни скицници и флумастери като една истинска фея на пролетта.
Таня, как определяш стила на дома ви?
Най-удобно се чувствам в артистичността на бохемския стил, който намирам в чертите на т.нар. хипстърски шик и трендовете от 50-те, 60-те и 70-те години на миналия век. Разбира се, когато става дума за домашен интериор, за да бъде уютно и удобно, всичко трябва да бъде пречупено през личното ни усещане за нещата. И аз, и мъжът ми обичаме изкуството и то е неизменна част от домашната ни среда. И за да не се чувстваме все едно живеем в музей, картините ни носят усещане за творческо присъствие, съжителствайки в хармония с битовия хаос. Повечето предмети на изкуство, които притежаваме са ни подаръци оъ близки и приятели и всяко едно е свързано с история.
А теб какво те вдъхновява?
Ръчно изработените неща; Токио – с неговата градска култура и публичен лайф-стайл; Харуки Мураками; Изящните и визуалните изкуства; Музиката; Соц-реализмът и артефакти; Приложните красоти на баба ми, които тя продължава да изработва, въпреки и напук на възрастта; Пътуванията по света; Да прекарвам време извън дома – сред лежерни и добре декорирани публични или частни пространства;
Обичам да съм навън, да посещавам ресторанти, клубове, музеи и приятели и тази ми страст е експонирана тук в къщи, сред нещата и идеите, които съм успяла да внеса отвън. Харесва ми да се заобикалям с предмети, които свързвам с определени спомени и преживявания извън дома. Така усещането за доброто прекарване навън се удължава и преоткрива през призмата на личната интерпретация в домашния интериор.
Надникването в чуждите прозорци винаги ме вдъхновява с нещо ново и различно, което взимам назаем от другите и нося у дома.
Любим елемент от домашния ти интериор?
Оценявам красотата на отделните неща, но най-любимо ми е да експериментирам с това как различните елементи стоят в констелация с други. Търся уют и баланс в цялостната картина, в която се комбинират идеи и предмети. Колкото по-лична, нетипична и екстравагантна е тази комбинация, толкова по-ярко изпъкват отделните елементи. Домът е мястото, където ставаме едно с любимите си хора, с вещите, с мислите си и интергритета на цялостната картина, която се получава е това, в което намирам най-много смисъл и ценност.
В крайна сметка домът е мястото, където вплитаме личната си съдба с тази на близките си. Да живеем с другите е изкуство, в което целта не е да се лишаваме от индивидуалност, а да се отваряме още повече.
Къде за теб се крие най-голямото предизвикателство в домашния интериор?
Винаги е предизвикателство да намериш място за всичко, което обичаш и с което не можеш да се разделиш. Например сувенирите от пътувания – толкова ти се иска да ги сложиш някъде на видимо място и поне за малко да им се порадваш, но намериш ли им място те неминуемо пускат корени там и застрашават интериора от претрупване. А когато има деца в една къща, претрупването с вещи става истинска опасност за уюта и баланса в интериора. Трябва много да се внимава и често да се разчиства…
Коя е най-луксозната вещ или глезотия, която си позволихте в обзавеждането?
Ние не сме по скъпите вещи, но държахме много да имаме стабилен и стилен диван, който удобно и дълголетно да служи на цялото семейство – да можем хем безгрижно да си го трупаме с какво ли не и да се въргаляме по него, хем да изглежда невероятно добре. Заложихме на марката Esprit и така се сдобихме с може би най-скъпата мебел, която притежаваме. Всичко останало тук ни осигурява по-скоро душевен лукс и комфорт – като книгите, картините и другите предмети на изкуство. Всеки един постер например е специално търсен, подбиран и разнасян по куфари от близки и далечни дестинации, а в това има не само материална, но и сантиментална стойност.
Най-скъпите ни домашни вещи са тези, които ни дават чувството за връзка с външния свят, които носят спомени и ни правят интересна компания докато сме си вкъщи.
Предмет от интериора, с който лично се гордееш – има ли такъв?
Да, последното ни изобретение е осветителното тяло над дивана в дневната, което измислихме заедно с колегите от офиса сътворихме с Иван, моят мъж, от най-обикновени кабели, фасунги и крушки. Харесваме си го и сме горди, че успяхме да го монтираме сами!
От къде най-много обичаш да пазаруваш интериор за дома?
На първо място това са различните бит-пазари по света и у нас. Така наречените flee-markets из Европа и другите континенти крият за мнозина невероятни съкровища и аз лично никога не ги пропускам! Например килимът, с който се гордея и който виждате пред дивана в хола е молитвен персийски килим, намерен с помощта на близък мой приятел, специалист в подобни находки и закупен от софийския битак от него като подарък за къщата ни. Изпитвам влечение и към всякакви магазини, които разполагат с ценни стари вещи и винтидж аксесоари. Мечтая си за лампа с марката на Kaiser Idell или минимум тяхна реплика.
Най-добрият съвет, който би дала на интериорните любители и всички, които редовно се вдъхновяват да пренареждат дома си?
Всеки дом трябва да изразява характера на своите обитатели. Обзавеждайте домовете си така, че да се чувствате удобно и приятно. В този смисъл не бива да се прекалява със съветите, но винаги е полезно да се потърси професионална помощ, както и самообразоването чрез книги и каталози за интериор, където обаче трябва да търсите себе си и своя личен вкус преди всичко. Така или иначе, нещата никога не се получават както сме ги планирали, важното е да възпитаваме в себе си добър вкус, който да ни е от помощ когато се налага да проявим творчество. Направете си лично проучване и изберете точния начин, по който да подредите дома си.
Хванете се за някоя привлекателна идея и вижте до къде ще ви отведе ако се стремите творчески да я преобразувайте в нещо свое!
Фотографии: Иван Стоилов
