За умението да „правиш каквото трябва“ ни известяват още от деска възраст. Възпитани сме с толкова много „трябва“ на гърба си, че като възрастни ходим прегърбени и буквално, и метафорично. Блокирани сме от тези хиляди правила, в които сме попаднали, раждайки се. Една готова реалност, подредена и спретната, в която е трябвало да се приспособим.
И какво се случва?
Днес се запознах с едно умно младо момиче, съвсем случайно. Или може би не. Но тя ми разказа за собствения си вътрешен хаос или противоречие като в разказа й много често присъстваха думите „нормално“, „сериозен човек“, „сериозна работа“ и т.н. Това беше и провокацията за написването на тази статия. Голяма част от младите хора са доста объркани, защото са затрупани с „правилници“ за това какъв трябва да бъдеш и как трябва да си живееш живота. В същото време изпитват огромно затруднение да намерят собствената си идентичност в този хаос от правила и шаблони. Това е коварен нож с две остриета. С най-добри намерения несъмнено.
Ако спазваш нормите на обществото, рано или късно ще загубиш смисъла и радостта от самото живеене. Правилниците са бездушни и ни опустошават отвътре. Те са за хора, които нямат достатъчно смелост да намерят своя вътрешен център. Или да изобретят собствената си „трейд марка“, с която да заявят себе си в света. А за всички вас, които се задушавате от твърде много правила в живота си – изберете онези „трябва“, които ви вършат работа и ви помагат да се адаптирате в социалната реалност и оставете онези – прекалено много „трябва“, които дори не принадлежат на „тук и сега“, а идват от поколенията преди нас, чиято реалност е била коренно различна.
Да правиш каквото трябва, а да става каквото ще е умение на освобождаване от старото и на пускане на очакванията и нещата, които ни задържат блокирани на едно място. Прави каквото трябва, за да се развиваш, да бъдеш щастлив и да се чувстваш свободен. И да, нека става каквото ще! Защото нито професията, нито добрата заплата, нито обществения статус и всички прилежащи „аксесоари“ ще заместят потребноста ти от това да откриеш собствената си идентичност.
Кой си ти всъщност сред хаоса от обусловености? Този въпрос не е за всеки. Само за тези, на които им стиска. За всички останали торбата на гърба върши добра работа. И това е съвсем в реда на нещата.
