Старецът, наблюдателницата и морето на Куба
„Всичко, което е далече от морето, е провинция.“ Ърнест Хемингуей
Американският писател Ърнест Хемингуей се славел като човек, свободно и до край отдаден на страстите си. Негови общоизвестни увлечения били писането, морето и бохемството. В разцвета на своя житейски и творчески път, Хемингуей открива Куба, а с нея и перфектното място, в което да изяви и приюти страстната си натура.
Хемингуей и Мери Уелш, Финка Вихия, Куба, 1954г.
Хемингуей за пръв път посещава остров Куба транзитно, но е толкова впечатлен от природата, темперамента и начина на живот в страната, че през 1940 г. заедно с третата си съпруга Марта Гелхорн, купува разкошен имот, образец на испанската колониална епоха в покрайнините на Хавана. И за да е пълно щастието му, там той се сдобива и с яхтата Пилар, с която през следващите години и почти до края на живописния си светски път ще кръстосва Карибските заливи, ще се вдъхновява от морето и ще пише едни от най-големите си художествени произведения.
Хемингуей в типична четяща поза, Финка Вихия, Куба
Хемингуей изживява последните 22 години от живота си сред ботаническата живопис на Финка Вихия (Finca Vigía), както сам нарича своето лично кубинско убежище. В превод от испански името означава „наблюдателница“. Точното нахождение на къщата е местността Сан Франсиско де Паула, което е предградие на кубинската столица. В този имот, кацнал на един хълм разстояние от любимите му хавански барове, Хемингуей се отдава с класическа артистична страст на писане, риболов и забавления в компанията на бохемския си кръг от дипломати и хора на изкуството, които са негови чести гости. През 1961 г. и малко след като Куба и САЩ прекъсват дипломатически отношения, Хемингуей напуска завинаги карибската си мечта и се завръща в Айдахо. През същата година, покосен от депресия и цироза, писателят слага край на живота си. Днес Куба разполага с едни от най-значимите артефакти, останали след смъртта на писателя.
„Човек може да бъде унищожен, но не и победен.“ Ърнест Хемингуей
Хемингуей с любимата си пушка в една от баните на Финка Вихия
Къщата-вдъхновение с тропически изглед
Имотът Финка Вихия е построен в испански колониален стил върху хълм с прекрасна тропическа гледка към Сан Франсиско де Паула и Хавана. Във владенията му се простира огромна паркова площ, постлана с тучна морава и украсена от палми, орхидеи, мангови дръвчета, тръстики, папрати и други характерни за Карибската шир зелено-цветни обитатели.
Изглед от самата наблюдателница – отделна от вилата постройка, където Хемингуей е обичал да се усамотява със или без женска компания
Градината на Финка Вихия
Днес Финка Вихия е музей, винаги пълен с хора – любопитна смесица от туристи и местни ученици със сини и червени връзки. Не липсват и животни – кучета и котки, които се ползват с особено внимание в тази обител, била в миналото дом, пълен с домашни животни. Малките могили, под които почиват в мир любимите котки на Хемингуей са позиционирани в най-съкровеното кътче на имота – между синьото огледало на басейна и яхтата Пилар – две места, белязани с любовта, стъпките и духа на големия писател, чието присъствие все още се усеща в шумолящите палмови листа.
Хемингуей с котките и двама от синовете си – Патрик и Грегори, Финка Вихия, Куба
Могилите на любимите котки на Хемингуей
Басейнът и яхтата Пилар в дъното на снимката
Американски туристи се радват на кучетата, обитаващи днес Финка Вихия
Вътрешността на къщата впечатлява с изискания си колониален стил, одухотворен от томовете книги, грижливо подредени из цялата къща, включително и в банята, издаващи страстта на Хемигуей към литература от всякакъв тип. Някои изследователи на живота и творчеството му го описват като „книжен плъх“, за когото хартиеното шумолене и мирис са били от витално значение. Неговите записки и чернови били част от интериора и атмосферата на къщата и той често спял върху купищата писма, които обичал да пише, но не винаги изпращал.
„Няма по-верен приятел от книгата.“ Ърнест Хемингуей
Вкусът на Хемингуей, съчетаващ изтънчеността с бохемството е все още жив сред светлите помещения на Финка Вихия, украсени със старинни теракотени плочки. Големите прозорци щедро посрещат карибското слънце, проблясващо през зеленината около къщата. Вътрешността помещава красив интериор от стари оригинални мебели и аранжировка от ловни трофеи, художествена живопис, множество библиотеки и рафтиве за списания и плочи. Бутилките алкохол продължават вярно да чакат своя собственик, наредени като войници в избелели униформи и пълна бойна готовност, напомняйки ни за привързаността на писателя към алкохола и живота без мярка.
„Реалността е илюзия, породена от липсата на алкохол.“ Ърнест Хемингуей
В екзотичната обстановка на кубинския си дом Хемингуей преживява връзките си Марта Гелхорн и последната си съпруга Мери Уелш, както и искрени любови с множеството си котки, намерили райско кътче в този карибски оазис заедно с писателя. Сред Финка Вихия той продължава с документалните си репортажи, прекъсвайки блаженото си тропическо съществуване с пътувания до Китай и други военни зони. Вдъхновен от рая на Финка Вихия, морето и цялата карибска околност, Хемингуей написва „За кого бие камбаната“ и безсмъртното си произведение „Старецът и морето“, с което печели награда Пулицер през 1953г. и Нобелова награда за литература през 1954 г.
След смъртта на писателя неговата вдовица Мери дарява имота на кубинското правителство заедно с всички налични книги, документация, дрехи и лични вещи, включително ловните трофеи и колекцията му от спиртосани гущери. Но кубинският климат постепенно започва да унищожава къщата и имуществото в нея, което налага взимане на спешни мерки. Това става повод за задействане на американска фондация, която заедно с кубинските власти стартира проект за презервация на къщата-музей през 2005 г.
Така любовта на Хемингуей към Куба създава една рядка по същността си област на културно взаимодействие между САЩ и Куба, въпреки студената война, която все още се води между двете държави. През 2015 г. кубинското правителство подписва споразумение с американската фондация, според което получава помощ и строителни материали на стойност $860 000, включително съдействие за консервация и сканиране на хилядите документи, между които лична кореспонденция, ръкописи на кулинарни рецепти и първоначални чернови на множество от книгите на Хемингуей. Възстановената документация остава в Куба, но сканираните й копия се транспортират от фондацията до Бостън, където стават част от изложението на John F. Kennedy Presidential Library & Museum.
Хемингуей и неговата кубинска приказка
Кубинската афера на Хемингуей започва в хаванските барове и Финка Вихия, но скоро се разраства до заливите и архипелазите в района на Куба. Едновременно с бохемството, писателската и публицистична дейност, Хемингуей се радва на яхтата си Пилар и се отдава на страстта към дълбоководния риболов в крайбрежните води на Кий Уест, Бахамите и Куба. Там заедно с екипажа си той наблюдава действията на нацистките подводници през Втората Световна Война. Под предлога на разузнавателната си дейност, писателят кръстосва карибските води надлъж и нашир и макар че никога не влиза в пряк достъп с врага, вдъхновението и ползата от екзотичните му мореплавания за творческата му дейност са неоспорими.
Ърнест Хемингуей на яхтата Пилар
Освен Финка Вихия, други неизменни любими спирки на кубинска земя за Хемингуей са хаванските барове и заведения. Увлеченията на писателя по кубинския лайфстайл и екзотичните спиртни коктейли са увековечени в двата хавански бара La Floridita и La bodeguita del Medio, станали задължителна туристическа дестинация днес, благодарение на Хемингуей. В La bodeguita del Medio днес можете да пиете от любимото мохито на американския писател и да послушате на живо кубинска музика.
Другият любим бар на Хемингуей – La Floridita се намира в самия център на Хавана и в непосредствена близост до Музея на Революцията. Там още от ранните часове на деня може да се насладите на бар-атмосфера в компанията на многолюдието от посетители, захапали коктейлни сламки и поклащащи се в ритъма на живата музика. Мястото се гордее с факта, че тъкмо него Хемингуей обявил за бара, в който се сервира най-доброто дайкири на света. Днес всеки уважаващ световната литературна класика турист, попаднал в Хавана, дори и да не пие алкохол от 10 сутринта, се отбива в La Floridita, за да се снима с бронзовия бюст на Хемингуей, поставен на неговото любимо и станало днес почетно място на бара.
Цели 22 години от живота на Хемингуей преминават в ритъма на кубинската страст към живота и изкуството да го живееш по най-безумно-мечтателския възможен начин. Куба, с нейната утопична действителност, става най-яркото и значимо кътче от широкия свят, което писателят обитава духом и телом приживе. Това е и най-екзотичният период от живота на Хемингуей, в който той доказва с бохемски апломб собствените си думи, станали днес сентенция:
„Храната е за хората, а коктейлът – за боговете” Ърнест Хемингуей
Финка Вихия става снимачна площадка за последната кино-продукция, посветена на животът на Хемингуей – „Папа Хемингуей в Куба“ (2016). Това е и първият американски филм, сниман в Куба след повече от 50 години студена война. Горещо ви го препоръчваме, особено ако тази статия ви е харесала!:
