frida.bg
малала

Малала – едно момиче, борещо се за правата на жените

Малала Юсафзаи е едно младо момиче, възроптало срещу потисничеството на талибаните в Пакистан. С единствената цел момичетата да имат равен достъп до образование. Тя е простреляна в главата през 2002 година, но оцелява и получава Нобелова награда за мир.

На 9 окомври 2012 година 15-годишната Малала се прибира с приятелите си от училище, но маскиран стрелец спира училищния автобус. Той прострелва Малала право в главата, така че куршумът стига чак до врата й. В автобуса имало още две момичета, които също били простреляни. Малала била в критично състояние и веднага била отведена в болница. Гоямо парче от нейната скула била премахната, както и парче от мозъка й. За да оцелее, трябвало да я транспортират спешно в Бирмингам, Великобритания. След множество операции, Малала оцелява. Нейната история предизвиква дискусии за проблема на жените в Пакистан поцелия свят, а самата Малала получава голяма подкрепа. На 16 февруари 2013 година, на връх рождения си ден, Малала изнася реч пред Обединените нации. Тя написва и своята автобиографична книга „Аз съм Малала: Момичето, което отстояваше правото на жените за образование и беше прстреляна от талибан.”

Малала е символ на несломимата воля, която притежават жените, независимо от това дали са на крехка възраст или състояние. Нейната история идва от място, в което жените все още страдат от ужасно потисничество. Гласът на Малала е призив към обединение и подкрепа на жените от целия свят. Защото жените носят бъдещето на света!

Думите на Малала са вдъхновяващи

 „Не чакайте някой друг да дойде и да говори вместо вас. Вие можете да промените света.“

„Когато целият свят мълчи, дори и един глас става могъщ.”

„Аз извисих моя глас, но не за да крещя, а за да могат, тези лишени от глас да бъдат чути. Не можем да успеем в нищо ако половината от нас са държани настрана.”

„Позволете ни да избираме своите книги и моливи. Те са най-могъщите оръжия. Едно дете, един учител, една книга и един химикал могат да променят света.”

„Майка ми винаги казваше „Скрий лицето си, хората те гледат”. Аз трябваше да й отговоря така – “Това няма значение, аз също ги гледам.”

„Ние бихме искали да ни познават като умни момичета. Когато украсяваме ръцете си с къна за празници и сватби, ние рисуваме сметки и химически формули вместо цветя и пеперуди.”

„Дори да съм момиче, дори хората да мсилят, че няма да се справя, аз няма да загубя надежда.”

„Ние сме уплашени, но страхът ни не е толкова силен, колкото нашия кураж.”

„Не искам да ме разпознават като момичето, което беше простреляно от талибан, а като момичето, което се бори за правото на жените за образование. Това е каузата, на която искам да отдам живота си.”

„Ние не можем да успеем ако половината от нас са държани настрани. Призовавам всички наши сестри по целия свят да бъдат смели, да прегърнат силатата си овътре и да реализират напълно своя потенциал.”

„И така, аз стоя тук като едно момиче от многото. Аз говоря, но не заради себе си, а за да могат тези, лишени от глас да бъдат чути. Тези, които се борят за правата си. За правото да живеят в мир. За правото да се отнасят с тях достойно. За правото за равни възможности. И най-вече за правото на образование.”