За днешните мартеници с надежда за красота и изобилие

Пролетно зареждане с предложения за авторски мартеници от няколко софийски галерии

От край време българите сме си самобитен и творчески настроен народ. Това си личи не само по изобретателността, вицовете и другите обичайни народни методи за справяне с действителността, но и по шарените народни традиции, извиращи от древността, изпъстрили историята и благословили настоящето ни. Малко ни трябва, за да събудим желанието си за красота и творене – няколко по-упорити лъчи слънце, шепа наболи кокичета, птиче чуруликане зад леко открехнат прозорец и вече сме се настроили на вълните на пролетта. А малко след божията благодат на февруарските кокичета идва мартенският предвестник на пролетното възраждане, изплетен от човешки ръце – мартеницата.

Мартеницата не е творение божие, въпреки че мирише на вълна, подрънква с медни камбанки, а духът й обитава ефира, редом с малките невидими бактерии, които превръщат млякото в здравословна кисело-гъста смес. Мартеницата не расте из тревата, нито по дърветата, въпреки че скоро повечето напъпили клонки из града ще бъдат ръчно накичени с червено-бяла декорация от верните поклонници на традицията. Тя не е и природно явление, въпреки че само който е живял в чужбина знае, че пролетта мирише различно там, където разцъфва без благословията на мартениците.

И въпреки че няма нищо натурално или „био“ в мартеницата, тя е станала част от естествения ход на нещата по нашите земи и пролетта никога не настъпва без нейната благословия за здраве, берекет и изобилие.

Древна символика на мартеницата

Днес мартеницата е безспорен символ на българската народна и етнографска традиция, но във времена, в които традицията живеела заедно с българите, мартенската връв била пряко свързана със смисъла на природната хармония, плодовитостта, зачатието, сексуалната връзка между мъжa и жената и богатството, извиращо от земята ни.

В мартениците, плетени от старите българи, имало сакрална символика. Както разказва легендата за този обичай, мартеницата се сплитала, подобно конската опашка, за да символизира върховността и божествеността на човешката сплотеност и единение с природата. Тя също олицетворявала единството на мъжкото и женското начало и важността на техния съюз за цикличността и възобновяемостта в живота на хората.

Мартеницата свързвала в единство енергиите, които управляват човешкия организъм и процесите на зачатието и живота. Затова тя била двуцветна, задължително усукана и завързана с двоен ключ, вместо на възел. Всяка от завитките олицетворявали съхранението на взаимността и естественото развитие, докато за възелът се смятало, че спирал протичащата енергия и означавал секване и безплодие. Мартеницата се закичала само на неомъжени момичета, които според традицията и тогавашните порядки били девствени, както и на животни, които щели да раждат през годината.

С времето цялата тази езотерична символика се смесила с исторически привнесени вярвания и артефакти, и днес тя е повече или по-малко различна. Съвременната ни надежда за плодородие, здраве и берекет се вплита по свой начин в модерния бит и култура, а от там и в стилистиката на мартеницата. С мартеници кичим всички деца и любимци, без значение от техните пол, възраст и порода. Смисълът на мартеницата е все по-малко обвързан с природните закони, първичните устреми и примитивната ритуалност в живота и все-повече символизира самата ни връзка с миналото и желанието ни да го преоткрием.

Днешните мартеници

Силата на днешната мартенска плетеница е във връзката й с традицията. Тя е вдъхновена от миналото и обогатена с въображението на своя съвременен майстор. Надали има точен критерий за добра съвременна мартеница. И все пак, ако искаме да сме стилни и що-годе верни на традицията, трябва да знаем, че добрата мартеница е задължително ръчно изработена и от естествени материали. Красотата й носи гените на безброй символи на традиционната образности и затова може да бъде многолика.

Освен обичайните символи на плодородието Пижо и Пенда, други често вплитани декорации в изработката на мартеници са плодовете, които раждат родната земя и природа – от люти чушки, черешки, гъбки, зайци и овце до всякакъв друг зарзават и добитък, характерни за някога обилното българско стопанство и земеделски поминък. Всички те притежават очевидната способност да въздействат носталгично и романтично, особено на модерния български гражданин.

Заедно с пролетта по нашите земи се пробужда и уханието на народното и авторско творчество. Ентусиазирани дечурлига, сръчни майки, художници, приложници, галеристи и цветари са обладани от пролетно-мартенската фантазия, създаваща и преоткриваща мартениците. И въпреки силиконовия вирус, китайския пластмасов привкус и свети-валентинската украса, която все още царува по много витрини из столицата, София посреща пролетта и с много прекрасни традиционни и авторски мартеници.

Заповядайте на нашата импровизирана разходка из няколко столични галерии и бутици, която се надяваме да ви зареди с част от градската арт-атмосфера и много слънчеви идеи за мартеници, с които да зарадвате близките си и да ги орисате за повече взаимност и изобилие.

Малък Магазин за Подаръци (A Little Gift Shop), ул. Цар Иван Асен II 13