Това не е особено романтична статия за любовта. Ако очаквате стандартния комерсиализъм на 14-ти февруари и оплитане в илюзии, тази статия вероятно въобще няма да ви хареса. Защо се влюбваме? Нека да започнем така, толкова ми е писнало от любовта, че реших да напиша нещо, черно на бяло, че да стане ясно на всички.
Е, нека да започнем оттук.
Има една голяма любов и тя се случва само веднъж в живота на човек. Това е тази любов, при която нещата се случват толкова гладко, няма никакви проблеми, разбирате се без думи и 24 часа в денонощието сте в непрекъснат екстаз. Проблемът е, че това въобще не е така. Не и за дълго. Казвам го от личен опит, признавам си. Влюбвала съм се много пъти. От пръв поглед. От втори. Възможно и невъзможно. И това, което съм научила за любовта е, че тя често няма нищо общо с обекта на любовните ни чувства. Любовта е търсене на себе си повече, отколкото можете да си представите. Затова никога не се влюбваме в случаен човек, а в някой, който ще ни провокира достатъчно силно, че да ни разтърси до кости, да ни извади от зоната на комфорт и да ни стимулира да израснем.
Защо всъщност се влюбваме?
Имаме нужда от промяна
Независимо дали сме свободно прелитащи, обвързани или отвързани, на 16 или 56, любовта се появява в живота ни, за да ни покаже, че имаме нужда от промяна. Твърде дълго сме стояли на едно място, най-вероятно сме минали през не един момент на апатия, липса на енергия, жизненост или депресия. Любовта ни връща жаждата към живота. Когато сме влюбени сме толкова заредени с оптимизъм, смелост и креативност, че се втурваме да рисуваме онзи живот, за който може би само сме мечтали преди. Смяна на работата, партньора или виждането си за света. Любовта ни дава криле, за да сътворим промяната, от която имаме нужда точно сега в този момент.
Искаме да развием личността си
На някакво ниво всеки от нас е наясно със своите слаби места – качествата си, които не са особено развити. Обичайно предпочитаме да ги скрием от чужд поглед, защото е много важно за нас да изглеждаме успешни. Случва се обаче да се влюбим внезапно в някой, който е развил точно тези черти, които при нас сякаш са в застой. Влюбваме се, защото другият ни показва как точно да развием тази част от себе си, която по някаква причина не сме развивали съзнателно до сега. И е много важно в тези случаи да не се потискаме от това, че другия е такъв, а ние не сме, а да се амбицираме да развием себе си. Не случайно сме избрали да се влюбим в този човек. И другият също не ни е избрал случайно.
Готови сме за по-дълбоко свързване със себе си
Най-вероятно сте чували фразата „Искам да те усетя по-близо” и сте я приемали като израз на дълбока любов и желание. Не че това съвсем не е така, но тези думи означават повече „Искам да усетя себе си по-близо чрез теб”, да се опозная, да се разбера и да стана по-цял. Много често се влюбваме, защото търсим да се свържем със себе си на ново по-дълбоко равнище, както и с части от нас самите, с които сме отбягвали да се съюзяваме до сега. Другият ни помага да почувстваме сладката сигурност на любовта, за да поемем по пътя на собственото си себе-изследване. Неслучайно един от най-напиращите въпроси в началото на всяка връзка е „Какво точно харесваш в мен?”. Имаме нужда да предефинираме кои сме, да разширим себе си, интегрирайки нови непознати аспекти на личността си.
Нека не подценяваме все пак и химичните реакции. Спонтанно освобождаване на допамин в мозъка и надбъбречните жлези, изблик на тестостерон. Pри което естествено щастието и сексуалното ни желание ескалират. Магията вече е факт. И е напълно ваша отговорност. Любовта е търсене на себе си повече, отколкото можете да си представите.
