Истории за Луната и нейните фази през януари 2017 година
Луната е единственият естествен спътник на Земята. Формирала се е около 60 милиона години след Слънчевата система и възрастта й е достолепна – 4,51 милиарда години. Една от хипотезите за зараждането на Луната ни разказва астрономът Карл Сейгън, според когото Луната се образувала чрез срастване на междупланетни каменни късове. Друга хипотеза твърди, че тя се е откъснала от земната кора поради центробежни сили, породени от въртенето на Земята, оставяйки океански басейн на повърхността на планетата ни като вечен белег на взаимна обвързаност.
Непосредствено след зараждането си, лунната повърхност е била „бомбардирана“ от комети и метеори, които били богати на вода. Въпреки че вследствие влиянието на слънчевата енергия водните молекули се разграждали на атомен водород и кислород, съществуват хипотези, че част от водата се е запазила като съдържание в лунната кора. Този, както и други любопитни факти за нейната природа, я правят интересна дестинация за човешката научна мисъл и действие.
Лунната повърхност; Снимка: НАСА
Поради синхронното въртене на Луната само едната й страна е видима от гледна точка на Земята. Това дава поводи на много нейни езотерични изследователи и поетични анализатори да тълкуват природата й като дуална, разделяйки я на две части – „близка“ и „далечна“ или „тъмна“ и „светла“ страна. „Далечната“, или „тъмната“ страна на Луната е онази част от нейната повърхност, която е невидима от перспективата на нашата планета и е била напълно непозната за хората преди настъпване на космическата ера. Именно тъмната страна на Луната става муза за поети, музиканти и всякакви човеци на изкуството и езотериката да дълбаят в темата за инстинктите, желанията и подсъзнанието, които според тях тя олицетворява.
Снимка: БГНЕС
Древна и мистична Луна
Популярното име на многоликата ни спътница от звездното небе сме наследили от древните римляни – Luna. Старите българи наричали нощното светило Месец или Месечина. Елините са отъждествявали космическото тяло с богинята Селена, а египтяните го познавали под названието Ях. Индианците, както и повечето народи в древността, свързвали фазите на Луната с житейските цикли, ритуали и поминъци.
Както в миналото, така и днес учени, астролози и поети изследват мистериозното влияние на Луната върху Земята, растителността, земните жители, морските приливи, месечните цикли, раждането, биоритмите, тайните, емоциите и поведението ни. За древните Луната е била божество, най-често от женски род, чиято мъдрост, духовност и сила били съизмерими с тези на Слънцето. Според астролозите Слънцето и Луната във всеки хороскоп образуват здраво споена връзка и често обясняват вътрешните противоречия в човека като следствие на напрежението между Слънцето и Луната в наталната карта.
В митологията на Инките, богинята на Луната Киля била сестра и съпруга на Слънцето, покровителка на омъжените жени и родилките.
Фазите на Луната са предопределили много страни в културата и вярванията на земните цивилизации. На лунните фази се базират еврейския, ислямския, майския, тибетския, тайландския, келтския, индийския, григорианския и традиционния китайски календар. Луната в древността е била също обект на странни фантазии и източник на какви ли не поличби, страхове и състояния, вдъхновявани предимно от феномена пълнолуние – фазата на Луната, когато тя се намира в противостоене на Слънцето. От геоцентрична гледна точка, това е времето, в което видимото полукълбо на Луната е напълно обляно от Слънчева светлина и изглежда съвършено кръгло, а сенчестата й половина е напълно невидима от земна перспектива.
Традиционно пълнолунието се свързва с различни магически и паранормални феномени, както и със състояния на лудост, безсъние, сомнамбулизъм, склонност към насилие и самоубийство. Древни вярвания от своя страна свързват образа на Луната с черти и съдби на различни противоречиви герои в митологията си. Талмудската традиция виждала образа на Якоб гравиран върху Луната, а древна китайска история разказва за красиво момиче, което живеело от четири хилядолетия в лунно изгнание, заради еликсира на безсмъртие, който откраднала от своя съпруг. Тя споделяла самотата си на Луната с група „лунни зайци“, чиито образи древните привиждали в картината, образувана от лунния релеф, видим от земната повърхност при ясно небе. Подобни истории и образи срещаме в много древни митове и фолклор, като ацтекския и източно-азиатския например.
Илюстрация: Джуъл Джеймс
Митологията на индианския народ Алгонкуиан разказва за Лечителката от Луната. Тя била мъдра и способна лечителка и гадателка, която помагала на хората и достигала чрез медитация до отговорите на важни за общността въпроси . Но един ден тя се обърнала към боговете с опасния въпрос кога ще настъпи краят на света. Вместо отговор лечителката била пратена чак на Луната заради риска, сложността и дългото време, което трябвало да бъде отредено за разрешаване на тази загадка. Индианците виждали в лунната картина от небосклона нейния силует в различни състояния и дейности – как тя седи до гегата си заедно със своята котка, която реши косата й; как медитира или тъче своята лента за глава; как готви царевична гозба на огъня, самотна и отдадена на трудния и опасен въпрос свързан с края на човешката цивилизация.
В астрологията Луната се свързва с душата и подсъзнанието, чувствата и мистиката. Тя е символ на женското начало, майчинството, защитата и подсъзнателните навици и отношения, изработени през периода на детството. Луната и нейните цикли управляват жизнените сили на жените, чувствата на мъжете, както и интуицията и при двата пола. Езотерично погледнато, Луната се свързва с вътрешния свят на човека, както и всичко тайно, пазено и скрито. Лунната страна на всеки човек най-често се проявява в сънищата и на подсъзнателно ниво. Според астролозите, Луната и нейните фази влияят на отношението ни към околния свят, както и на отношението на околния свят към нас.
Вълча Луна през януари 2017 година
Първото пълнолуние за 2017 година настъпва на 12 януари в 13:35 ч. местно време под знака на Рак. В астрологически смисъл, този ден ще е особено емоционален – веднъж заради чувствителната природа на Рака и още повече заради самата фаза на Луната. Ще имаме усещането за вътрешно безпокойство и неуморна телесна активност.
Погледнато от малко по-различен ъгъл, първото пълнолуние за годината е смятано от древните индианци за граничен момент между старото и новото в живота ни, и катализатор на духовната ни нагласа за новия годишен цикъл. Индианците свързвали пълната януарска Луна с воя на глутниците към небето и дуалната природа на вълка – едновременно силен, мъдър и непредсказуем. По време на Вълчата Луна се изостря силата на лунната енергия, интуицията и връзката с отвъдното. Тогава хората се свързват и усамотяват с духа на Вълка.
Според древния индиански ритуал, в нощта на първото за годината пълнолуние затваряме очи и се срещаме с вълка, ставаме едно с неговата сила и мъдрост, и правим възможно освобождението си от страховете и ненужните болки в живота ни. В уединението си с образа на вълка медитираме за своето вътрешно пречистване и се подготвяме за нов цикъл в живота, чието символично начало настъпва заедно с новата година. Ако искате да възродите енергията на ритуала Вълча Луна, в тази магична нощ потърсете дивия вълк в себе си, свържете се чрез него с Луната и й предайте всички свои желания свързани с ново начало, нови чувства, нови желания и пориви, и всичко онова, което бихте искали да ви направлява през идващите месеци.
Илюстрация: Леа Берберова
На прага на следващия ден Луната ще бъде „без курс“ и това ще направи остатъка от деня рисков за взимане на важни решения и сключване на договори. На 13 януари 2017 година Луната навлиза в знак Лъв, което ще настрои момента на вълните на повишената театралност и показност, често стигаща до свръх-драматизиции с цел предизвикване вниманието на другите. Попаднала в огнената същност на Лъва, Луната ще покаже несвойствено за женствената си и мистична природа поведение, което на моменти би могло да прозвучи почти толкова нелепо, колкото и желанието й да се преобрази на Слънце и да застане в центъра на всеобщото внимание. Времето ще бъде подходящо за флирт и забавления.
Човек на Луната
Човешката връзка с Луната не се проявява единствено в древни суеверия и астрологични анализи. С началото на космическата ера в историята на човечеството, Луната става обект на астрономически проучвания с различни научни цели, повече или по-малко меркантилни и типични за човечеството, като например нейното бъдещо заселване с роботи и човешки същества.
Малко преди сегашната ситуация в науката, през 1609 г. Галилео Галилей за пръв път наблюдава Луната през телескоп и я описва в книгата си Sidereus Nuncius, отбелязвайки кратерната й повърхност. Първият индиректен физическа контакт на човека с Луната бил дистанционен и се осъществил през 1959 година, когато съветският космически апарат Луна 2 достига и се разбива в лунната повърхност. През същата година Луна 3 прави първите снимки на „тъмната“ й страна, а меко кацане осъществява Луна 9 чак през 1966 г. Три години по-късно имаме първите двама души, стъпили на Луната – американските астронавти Нийл Армстронг и Едуин Олдрин, посредством програмата Аполо.
Кадър от немия филм „Пътешествие до Луната (1902 г.)
Въпреки разпръснатите по повърхността на Луната метални емблеми на СССР и забития американски флаг в нейната почва, според земното законодателство, слава Богу, Луната засега не се смята за ничия собственост. Според т.н. Договор за използване на космическото пространство от 1967 г., страни по който са както Русия, така и САЩ, Луната се поставя под същата юрисдикция както и откритото море, а именно res communis, или по-точно – статут на нещо като публичен домейн. Този договор ограничава използването й с единствено мирни цели и изрично забранява изграждането на военни съоръжения, както и разполагане на оръжия за масово поразяване на повърхността й. Съществува и друг международен договор, под названието Лунен договор, според който е наложително ограничение в използването на лунните ресурси само за облагодетелстване на една единствена нация, но засега той не е подписан от нито една страна, способна на космически полети.
Така или иначе, през 2007 г. бившият ръководител на фото-службата в лунната лаборатория на НАСА Кен Джонстън, публикува книга с множество снимки на лунната повърхност, в която обяснява тезата си за съществуване на разумна дейност, различна от космическите човешки мисии, извършвани през годините на нейна територия. Това би могло да означава много неща, едно от които е, че претенциите на човечеството спрямо Луната биха могли да доведат до добронамерена среща или сблъсък с други цивилизации или форми на живот. Тепърва ни предстои да мислим по темата и да ставаме свидетели на евентуални действия от страна на земните правителства по отношение на това красиво и тайнствено небесно тяло – Луната, която най-вероятно гледа към нас със същото любопитство, с което и ние гледаме към нея.
Снимка на Земята гледана от Луната, направена от космонавтите на мисия Аполо 8; Източник: НАСА
Най-добра перспектива за контакт на човеците с Луната си остава гледната точка Земя-небе. Със сигурност можем да се отдадем спокойно на подобна перспектива, нагласяйки своя вътрешен телескоп в нейна посока, но не като представители на определени нации или научни кръгове, а като човешки същества и жители на планетата Земя, чиито естествен спътник е Луната. Нека й се наслаждаваме и контактуваме с нея от този дистанционен ъгъл, поучавайки се от астрологичната и древната мисъл, и с вярата, че Лунната сила и значение за нас не се влияят от разстоянието помежду ни.
