Оксфордският Речник оповести международната дума на 2016 година. Думата е post-truth или в превод на български пост-истина.
Пост-истина означава ситуацията, в която обективните факти влияят на формирането на общественото мнение много по-малко, отколкото твърдения, които апелират към чувствата и личните убеждения на хората. Тук може да прочетете официалната дефиниция.
Думата на годината представлява дума или израз, който е избран да представи изминалата година по отношение на езика. Всяка година Оксфордският Речник преценява кандидатите за дума на годината според приноса им и след дебати удостоява с гръмкото звание този един от тях, който улавя най-добре духа, настроението или проблемите на съответната година.
Езикови изследвания, проведени от редактори на Оксфордския Речник разкриват, че употребата на думата post-truth се е увеличила с 2000% в сравнение с 2015.
„Your eyes are more attractive than the truth“
„Очите ти са по-привлекателни от истината”
из песента Should Be Higher на Depeche Mode
Идеята, че светът съществува в условията на пост-истина не е съвсем нова. Тя се появява през последното десетилетие, но Оксфордският Речник отбелязва скок в честотата, с която се употребява думата през тази година в контекста на Брекзита на Обединеното кралство и на президентските избори в САЩ. Думата все повече се асоциира с едно конкретно съществително, описвайки реалността, в която живеем с израза „пост-истинна политика„.
В пост-истинната политическа култура дебатите се водят на емоционално ниво, като се набляга на повторението на тези, чиито фактически опровержения се пренебрегват. A обещанията се дават без връзка с реалните политически възможности.
Публично говорещите разчитат на силните емоционални изявления, които въодушевяват или възмущават аудиторията до степен да забрави или игнорира истината. Оттам до манипулирането на общественото мнение и ръководените от него решения остава само една малка крачка.
„Чистата и проста истина рядко е чиста и никога проста.“
Оскар Уайлд
Думата пост-истина е сложна не само като съдържание, но и в граматическо отношение. Тя е пример за разширяване на значението на представката „пост”, която става все по-важна в съвремието. Вместо просто да реферира към периода от време след определено събитие или явление – като например в пост-военен или пост-модернизъм – в пост-истина представката „пост” има смисъла „принадлежащ към време, в което въпросната концепция е станала маловажна или без значение.“
Този нюанс в употребата се забелязва за първи път още в средата на 20 век и става все по-актуален, например в термини като пост-национален или пост-расов. След края на Втората Световна война започва да се говори за пост-национален свят, а през 2015 канадският премиер Джъстин Трюдо обяви, че неговата страна е първата в света пост-национална държава.
Според президента на Оксфордския Речник изборът за дума на 2016 не е изненадващ, а отразява една година, която е силно политически и социално заредена. Пост-истината намира своето езиково начало във възхода на социалните медии като източник на информация и новини. Доверието към фактите, съобщавани от установените медии все повече намалява. На фона на бурните емоции, кипящи в мрежите, сухите факти на статистиката предизвикват само присмех. Колкото по-официална е една информация, толкова повече се съмняваме в нея.
„Никога не позволявай на фактите да пречат на истината.“
Тим Рот в ролята на Кал Лайтман във филма Lie To Me
За пост-истина се говори все повече през 2016, когато се обсъждат събития от европейска и световна важност, а годината изобилства от такива поводи и на родна почва. И наистина, как иначе, освен като пост-истинна може да бъде определена една ситуация, в която Google показва, че гласувалите в допитването за Брекзит във Великобритания търсят информация за Европейския Съюз не преди, а след референдума.
Съвсем аналогично е и случващото се у нас – най-много българи са питали Google какво е мажоритарна система след края на изборите. Явно е, че определящо голяма част от хората взимат своите решения на базата на своите емоции по определени теми и субективното си отношение към определени личности, а конкретните факти остават на по-заден план.
Но наистина ли истината, за която са умирали в миналото днес вече няма значение?
В социалните мрежи, където съдържанието се създава непрекъснато от всички се е самоналожило правилото, че „Всеки има право на мнение”. Всички мнения там са равноправни. Обикновено компетентността на казаното в тях има много по-малко значение за важността им отколкото изразените в тях емоционални призиви.
Хората са много склонни да повярват на статия, чието заглавие предизвиква у тях емоционална реакция, макар и в съдържанието ѝ да няма нито един факт, който да подкрепя информацията от заглавието, а често дори му противоречи. Много хора не променят мнението, което вече са си създали по определен въпрос, дори и след като източника им на информация бъде официално опроверган или се самоопровергае.
„Рекламите са единствената истина, която може да намерите във вестниците.“
Томас Джеферсън
Безкрайната необятност на световната мрежа изобилства все повече от медии, които със силен патос и гръмки заглавия разказват и преразказват истории без реална основа и сякаш без източник, цитирайки се една – друга. Конкретиката на фактите не само е трудно да бъде проверена, но и никой не си прави труда, а и не се интересува от това.
В съвременния свят информацията се потребява избирателно и всеки е в спокойния център на свое собствено информационно торнадо, търсещ и харесващ мнения, които потвърждават неговото и пренебрегващ като неистински различните от това, в което той вярва.
Колкото и невероятно да е едно твърдение то бива подемано в хор от тези, до чието лично мнение по една или друга причина се доближава. Повтарянето му и споделянето му в социалните мрежи с една все по-голяма аудитория от спорните авторитети на лични приятели, приятели на приятели и едни почти непознати виртуални приятели го легитимира и му придава тежест в духа на народната приказка „Върви лъжец от село на село, та лъже; върви брат му ден по-късно, та маже.”
„Tell me lies, tell me sweet little lies“
„Говори ми лъжи, малки сладки лъжи” из песента Little Lies на Fleetwood Mac
Според психологията хората обичат да бъдат лъгани в името на спокойствието или надеждата. Специалистите казват, че и от психологическа и от философска гледна точка, няма еднозначен отговор на въпроса дали би донесло полза или вреда ако човек можеше да разпознава истината и лъжата. Много хора смятат, че е по добре да си щастлив наивник, отколкото нещастен циник.
Американският драматург от сръбски произход Стив Тесич за първи път употребява термина пост-истина в този смисъл през 1992 г. казвайки:
„Ние, като свободни хора сме направили свободния избор да живеем в един свят на пост-истина .”
Човек е получил още от пред-библейски времена привилегията или бремето на свободния избор. Всеки сам за себе си може и трябва да реши дали да отхапе от ябълката на познанието и да прави собствените си изводи въз основа на фактите или да предпочете рая на „сладките малки лъжи”, докато, както е казал великият Нютон, „океанът на истината се простира неоткрит пред него”.
Текст: Веселина Тулевска
