На 31 октомври „западният“ свят празнува Хелоуин. Като сравнителна новост у нас, както „западът”, така и Хелоуин, предизвикват полемика. Дали, как и до колко са ни близки или чужди? Заето ли е мястото в традицията ни, където се почитат мъртвите и техния тайнствен свят? Преди да отхвърлим молбата на децата ни за хелоуински костюм и нощно скитане из квартала, може би трябва сами да се уверим в неговия исторически и културен смисъл. И после правилно да съумеем да им го преразкажем преди да паднем в заешката дупка на хелоуинското парти.
Съвременният празник Хелоуин е модерен преразказ на средновековната версия за духове, мъртъвци и светии. Те от своя страна имат древни езически корени. Първо историята подхванали келтите, последвани от другите паганистични култури на европейския континент. След това на сцената дошли християнските проповдници със своята мисия да наложат световен духовен канон, обнародвайки по католически темите подети в езичеството. И най-после идваме ние – в лицето на модерния еклектичен и космополитен човек с неговите индустриални и комерсиални мераци, за да сложим своя скромен исторически щрих върху вечната история за живота и смъртта.
Обикновено в популярен смисъл под „модерен исторически щрих“ се включва и идеята за пищно парти. В нашия случай то е пълно с вещици, феи, върколаци и зомбита, които ядат, танцуват и пият до зори. Няма лошо!
Много, много преди модерният човек да тръгне по партита и търговската индустрията да оплете около празника дългите си пипала от картички, костюми и тикви, келтите и техните жреци-магьосници друидите палели огнени клади. Така те изпращали старата година и почитали духа на мъртвите си. Както повечето езически ритуали и този отбелязвал кръговрата в природата на активната земеделска работа. Това навявало асоциации за края на тленния човешки живот и поставял теми с отворен кра.
Келтите вярвали, че в нощта на Сауин мъртвите се завръщат в света на живите, гладни за гастрономични наслади и жива човешка плът, в която да се вселат. Те носели страшни маски, за да останат незабелязани и сладкиши, с които да умилостивят духовете. С този ритуал, наричан Сауин, келтите отбелязвали настъпването на новия годишен цикъл и давали зелена светлина на мрачния и мразовит етап от живота – зимата.
С дългата зима започва цикълът на мрака, затишието и плътните сенки, които езичниците свързвали със смъртта и духа на умрелите. За да са в синхрон и мир със света на сенките и естествено потъмняващите цветове в природата, древнитее се отдавали на една по-мистична, черна стилистика, граничеща с хорър.
Мъртвилото се появявало в света на езичниците в точна противоположност на пролетното съживяване.
По средата на 8в. Църквата удобно намества религиозните си канони върху езическата обредна метафора за живота и смъртта, както и по географското протежение на древните келтски земи. Тя решава да покръсти езическите образи и келтският Сауин се превръща в празника на Вси светии. По-късно кръстоносците разпространили сауинската ритуалност заедно с християнството отвъд границите на Европа.
Достатъчно мъдра, Библията отчита притегателната сила на мистицизма и изрично предупреждава лесно поддаващия се на изкушения народ:
„Нека при тебе не се намира никой, който си служи с гадателство, който се занимава с магия или който предсказва по поличби, никой магьосник, никой, който прави заклинания или който се допитва до хора, които викат духове.“
Но въпреки всички строги забрани срещу силите на мрака, няколко века по-късно в Америка, заедно с ирландската диаспора се заселва и страхопочитанието към тайнствата на тъмния задгробен свят.
Започва ерата на Хелоуин
От келтските земи, по пътя на християнството и кръстоносните походи, през холивудските долини и Ню-Йоркските нощни клубове.
Обратно в Европа – през лондонски, парижки и берлински сергии, та чак до вашия дом и телевизор – хелоуинските образи са вече навсякъде още преди ноемврийския вятър да превърне дърветата в страшни сенки .
С костюмирана образност и добре работещ бизнес-план, новото време с ентусиазъм популяризира маскарадът в нощта на 31 Октомври, наречен Хелоуин.
Хелоуинска магия за нас и нашите деца
Българският Хелоуин е още само един зародиш, заел ембрионалната поза на широкия обществен дебат „ще го бъде или не“ като част от празничния бит на нашенци.
И въпреки, че имаме своите Архангелови, черешови, малки и големи Задушници, обредно сладкиши и жито, баби Яги и кукери, Хелоуин упорито се намества сред нашите родни поводи за празнуване.
Като народ на самия кръстопът между Европа и Изтока, който живее в глобалните условия на все по-лесно заличими граници, българите сме еклектични създания. Свикнали сме на силни влияния, на живот на ръба и знаем какво е да си различен. За да не сме встрани от световния купон, търсим себе си или в келтските огньове и вещерския дизайн. И вярваме, че всяко проклятие може да се превърне в дар.
Днес вещиците слизат от кладите и влизат в домовете ни, шумни и гладни за сладки, и ако не безобидни, то поне са културно реванширани!
А следващият ден е отново празничен и ще можем да упражним патриотичния си патос, отбелязвайки светлото дело на българските народни будители. Защото след лятото идва зимата, а след тъмнината идва ред на светлината.
Автор: Masha&TheMagick
