Отново върнахме времето с един час назад – в посока естествения му ход и в синхрон със слънцето. Така по един символичен начин ще успокоим топката на лятната въртележка и ще се подготвим за зимния ритъм и часово време. Ако сте любител на ретро часовниците, не забравяйте в неделя да върнете малката стрелка с един пункт назад и се настройте за по-малко екшън и повече сън. Порадвайте се на този един час бонус, защото всеки имама нужда от малко аванс в мрачната утрин на пред-ноемврийския си понеделник!
От древни времена хората са измервали времето, ориентирайки се по позицията на Слънцето и свързвали фазите в денонощието с различни дейности и ритуали от бита и начина си на живот. Така например, ако нямаше часовници, модерните хора щяхме здравословно да обядваме тогава, когато слънцето е в най-високата си точка на небосклона, а десет минути щяха, не толкова здравословно, но със сигурност приятно, да са равни на времето, необходимо за изпушването на една цигара.
Някъде докъм средните векове слънчевите часовници са се радвали на широка популярност. Тези уреди били изобретени в услуга на земеделските общества, за да измерват периодите на слънчевата година и посочват кога е време за оран, сеитба или жътва. Според древногръцкия историк Херодот слънчевият часовник, гномонът и делението на деня на 12 части са дошли до нас от вавилонците. Споменатият гномон (от гръцккото – γνώμων, „указател“) не е някакво горско създание от приказките, както някой би си помислил, а древен астрономически уред, предшественик на слънчевия часовник. Този уред, познат още на праисторическите племена, показва времето чрез проекция на сянката на вертикален предмет върху равнина. По промяната в тази сянка може да се измери положението (височината и посоката) на Слънцето в небето. Гномон се нарича и частта в слънчевия часовник, която хвърля сянка.
Общинарите от средновековието също сверявали градските часовници със слънцето, но с развитие на търговията и комуникациите, това създало редица неудобства, свързани с различното време, което отчитали часовниците на всеки отделен град. Настъпил моментът, в който механични часовници заместили традиционните слънчеви уреди и създали предпоставки за стандартизация на времето. Пионери в това начинание били британците, но пламъчето на идеята било запалено около половин век преди това. Ето как:
За американците – тези практични изобретатели на мечти и радетели на прогреса – се знае, че са работохолиците на планетата. Американците са наясно, че времето е пари, и въпреки, че парите не могат да ни върнат времето, на помощ идва индивидуалистичната илюзия, че човек е в състояние сам да си го върне чрез преместване стрелката на часовника. Един от бащите-основатели на американската демокрация, Бенджамин Франклин, се заема да разсъждава върху икономиката на времето и стига до извода, че има лесен начин за неговата оптимизация. За да не губим от благозвучието на римата, ще цитираме в оригинал думите на великия американец, смятан за основоположник на идеята за разумно и икономично използване на времето.
“Early to bed, early to rise, makes a man healthy, wealthy and wise”
Бенджамин Франклин е политик, общественик и учен, известен не само с важната си роля в създаване на американската Конституция, но и с множеството си изобретения като затворената фурна, медицинския катетър, гръмоотвода, плавниците и бифокалните очила. Той е издател на един от първите американски вестници и се явява първият американски дипломат. Както в родината си, така и зад граница, той не спира с просветителската си дейност и експериментите с електричество. Като енциклопедична личност, заета с многостранна дейност, Франклин високо ценял времето. Ликът му заслужено и поучително ни гледа вече повече от сто години, отпечатан върху конвертируемата в цял свят американска сто-доларова банкнота.
„Не губи времето си, винаги прави нещо полезно, избягвай безсмислените действия!“ – сякаш нашепва добре познатият ни лик от доларовата банкнота едно от многото правила за успех на Франклин.
През 1784 година, по време на дипломатическата си мисия във Франция, Бенджамин Франклин пише прословутото си писмо до редакцията на Парижки Журнал, обръщайки се към парижани под формата на шега, с предложение за икономичен план, който да намали разходите за осветление на домакинствата. Франклин призовава французите към пестене на свещи за осветление и към по-разумно използване на дневната светлина. Той изчислява, че ако парижани си лягат и стават с един час по-рано, обърнато на езика на съвременните парични единици, това би им спестило около 200 милиона долара годишно само от използването на слънчева светлина за осветление, вместо свещи. Предложението на Франклин в полза на енергийната ефективност и икономии от мащаба повдига сериозна тема за дискусия, но си остава в сферата на хумора и публицистиката чак до началото на 20 век.
През 1907 г. Уилям Уилет се опитва да убеди британския парламент да приеме с официален декрет промяна в лятното часово време, с цел рационално използване на обилната слънчева светлина през лятото. Сериозният тон на научния труд „Пилеене на дневната светлина“ му печели стабилно лоби, но не успява да пребори традиционализма на англичаните. На практика идеята се осъществява чак през 1916 г. от правителството на Германия, което стартира практиката всяка пролет стрелките на часовника да се преместват с един час напред, известна и до сега като „лятно часово време“. През 1918 г. Конгресът на САЩ официално въвежда в няколко часови зони новото лятно часово време, но законът предизвиква бурно обществено неодобрение и през следващите години претърпява доста обрати поради дебата около реалната му ефективност. В крайна сметка идеята за рационализация на времето побеждава и в САЩ. И за да си помогнат в голямото люшкане на биологичния и механичен часовник напред-назад из времето, американците до днес използват лесно запомнящи се изрази от сорта на: “Spring – spring forward, and fall – fall back”
За да има разнообразие и непрекъснат дебат, а с тях да върви и прогреса, други големи нации като японската и руската предпочитат да се придържат към по-традиционни ценности във връзка с времето и материалния свят и следват естествения ход на нещата. Там времето си тече нормално в хармония с изгрева и залеза и без да бъде санкционирано с по един час на всяко лято.
Да успокоим топката
Човекът от край време се опитва да обуздае природата, но често се хваща в собствения си капан, за какъвто се брои от мнозина и опита за рационализация на времето. С еманципацията на човешката дейност и отдалечаване от естествената й връзка с природата, човекът става все по-зависим от върховенството на технокрацията. Уловката с изобретяването на часовника и изкуственото делене на времето в един и същ часови пояс на лятно и зимно, целяло да намери съюзник на човека в неговата надпревара с времето, но на практика създава една спорна динамика, често свързвана със съвременното глобалистично заболяване, носещо звучното международно наименование „стрес“.
От гледна точка на транспорта, земеделието, биологията и медицината, “играта” с денонощния ритъм и часовника се смята за опасна. 24-часовият цикъл на хормоналните и поведенчески ритми както при човека, така и при всички останали животни се оказва труден за пре-програмиране. Насилствената му промяна изисква от две до три седмици приспособяване, през които се наблюдават симптоми на дискомфорт и десинхроза. В живота те се проявяват като повишаване броя на пътно-транспортните произшествия, случаите на радразнителност, депресия и инфаркт, понижаване на имунитета и работоспособността. Един от най-неприятните ефекти от изкуствената смяна на времето е нарушената връзка между отделяне на мелатонин и съня, което усложнява значително процеса на заспиване. Всичко това кара учени, политици и обикновени люде да допускат, че лятното часово време е не само безсмислено поради неефективната адаптация към него, но и вредно за здравето в дългосрочен план.
Високосната 2016-та година ни дари с един ден повече, но само няколко седмици по-късно побърза да ни лиши с един скъпоценен час от подаръка на времето. Добрата новина е, че зимата на нашето доволство ще започне много скоро с един час повече сън и много по-малко стрес. Въпреки, че дните ни естествено стават все по-къси, нощите ни ще се радват на по-хуманен завършек. Природата ще заспи зимен съм и в синхрон с нея ние ще успокои топката и ще се сгушим мирно в някой от топлите ъгли на съзерцателното си съществуване. Идната неделя ще се върнем към естествения ритъм на денонощието и така за малко и по символичен начин ще отхвърлим тежкия плащ на прогреса, за да го заменим с олекотена, анти-бактериална завивка от естествена материя, под която ще спим по-сладко и ще се излежаваме по-дълго.
