Том Сойер се ражда преди цели 140 години и оттогава забавлява малки и големи с образа си на вечното хлапе, винаги готово за игри, приключения и целувки. Неговата умела детска изобретателност и геройски патила заживяват за пръв път под перото на Самюъл Лангхорн Клемънс, известен като Марк Твен, чието рождение и смърт по интересен начин съвпадат с преминаването на Хaлеевата комета.
На 15 октомври, се случи премиерата на един спектакъл-комета, който без да разчита на антракт успя да прикове вниманието на пълна зала с деца и възрастни в софийския Малък Градски Театър „Зад Канала“. С театралната постановка „Том Сойер“ един свеж творчески колектив под режисурата на Петринел Гочев представя своя закачлив реверанс към класическия детски роман, замесвайки високо-калорично театрално тесто от топчета, хвърчила, кукли и умрели плъхове. Младата трупа томсойъровци се втурва със замах през сцената, вярно следвана от силното присъствие на ветерана Христо Мутафчиев и успява да предизвика не само възторжени детски възгласи от залата, но и смеха на нас, по-възрастните.
Малко след седем вечерта в притихналата тъмна зала, иззад гърба на публиката зашумоляват в шепот и стъпки групичка актьори в ролята на развълнувани малчугани в акция. В нарочно удължения си път отзад-напред към сцената, те повличат славно вниманието на публиката към пещерата на театралната магия и прекъсват връзката й с градския свят отвън за около час и половина. Чуват се първите детски възторзи от страна на най-малките в залата, примесени с шепот, молещ за различни разяснения – „мамо, тези от театъра ли са, къде отиват?…“, „тате, тате, какъв е този, хахаха!?…“ И докато сме се усетили, сцената е вече завладяна от Томас Сойер и неговата пъстра менажерия от хлапета в кърпени гащеризони и смехотворни големи с поучителните маниери на Америка от по-миналия век.
Фото-колаж: Гергана Змийчарова
Познаваме Петринел Гочев от работата му на талантлив художник и скулптор, гледали сме и други негови изяви като режисьор в театъра и не се съмняваме, че като едно достойно пораснало дете ни е приготвил приятна изненада. Театралните му проекти носят уникален гочевски почерк, който рисува композиции и вае хепънинги на сцената с помощта на актьори готови на песни, скечове, полети и всякакви сценични експерименти. В това поредно негово театрално приключение, заедно с Том и неговата банда, той дърпа конците на хвърчила и кукли, за да впечатли най-малките – децата. Ясно е, че сме в опитните ръце на режисьор, които знае с кого си има работа, все пак конкретният спектакъл си има своето изрично посвещение:
„На Лата, Петра, Филип и Аниел Гочеви подарявам ТОМ СОЙЕР, без който цялата тайфа- Пипи, Емил, Антон, Точица, Атрею, Момо и други, и други , чак до бебето Хари Потър, нямаше да съществуват!“
Петринел Гочев
Снимка: личен архив
Мечтаните от всяко дете пакости, измишльотини и фантасмагории на Том Сойер и Хъкълбери Фин са вдъхновили не един пораснал творец да се заиграе с техите приключенията. Романът има множество драматизации и екранизации из целия свят, а в България е събирал публика в Народен Театър за Младежта и пред радио-точката, от която Том Сойер е звучал с гласа на незабравимия Апостол Карамитев. Ето че отново днес Том се възкачи на сцена, този път в гримираното по хлапашки лице на актрисата Алиса Атанасова, която успя да пресъздаде поверения й герой с много хъс и заразителен разсмиващо-сериозен тон. Ето какво сподели след-премиерно актрисата в социалните мрежи:
„В последните 39 дни изгубих вярата си в много ‘пораснали’ хора. Но един човек ми се довери, както никой досега, и повярва, че заедно можем да случим нещо истинско, по-голямо и по-красиво от нас самите. Нещо, което в крайна сметка Днес се случи. В името на хлапетата и на непорасналите деца във всички нас. Защото нищо друго не мога да оставя на тоя свят освен малко светлина у някой, който тепърва ще има да броди в тъмното.
Благодаря, Петринел, че ни заведе там, където можем да случим това.
Разбрах, че нищо не свети по-ярко от детските очи и нищо не звучи по-искрено от детския смях. Светло ми е на душата и пак знам, че има смисъл. Благодаря на всички замесени пред и зад сцената!“
Фото-колаж: Гергана Змийчарова
Ако и вие някога сте искали да лекувате брадавици с умрели котки или поне сте чели за подобни странни методи, ако нямате търпение да зарибите децата си с неизчерпаемия ентусиазъм и игрива фантазия на Том Сойер, можете да се възползвате от шанса, който ни предоставят от Малък градски театър „Зад Канала“ . Този месец представлението ще се играе на 22 и 23ти от 11 ч. А ние, вече зарибените, благодарим на Петринел Гочев за пластичното майсторство, с което претвори част от света на гениалния Марк Твен специално за нас и нашите деца, а на цялата му пъстра театрална компания – за топчетата, смеха и носталгичното завръщане в мимолетния детски образ. В замяна ги даряваме с бурни аплодисменти и си припомняме песничката:
Целуват ли се влюбените? Да!
Кога? Кога ли? Как кога?! Ами, че винаги!
Чак винаги! Това е глупост! А сега?
Да, много ясно, че сега
Навсякъде в света
По двама влюбени се мляскат… цункат…
…
Какво пък толкова, че влюбените се целуват?
Така е то – целувката и любовта
Вървят от памти века за ръка!
Целуват ли се влюбените? Да!
Кога? Кога ли? Как кога!? Ами, че винаги!
СЕГА!
Из „Песен за това, че влюбените наистина се целуват“ от постановката „Том Сойер“ по Марк Твен, Малък градски театър „Зад Канала“;
драматизация и режисура: Петринел Гочев;
автор на песните: Гергана Змийчарова
