За твореца с много лица и една изложба с много сърца
Какво е общото между живописта, фотографията, театъра, писането и летателните машини? Със сигурност много неща преплитат смисли и шпаги в тези ключови понятия от човешката култура, но единствената симбиоза, събрала всички тях в една личност, с която можете да си уредите „среща“ още днес, ще намерите в софийската галерия Сезони между четвърти и седемнайсти октомври. Не, не става дума за творбите на Леонардо, а за нещо много по-лично, женствено и българско – една вълнуваща среща с живописта и авторката Гергана Змийчарова, която за пореден път представя своя пъстър личен свят пред публика, в няколко стихотворения, 14 живописни платна и 12 рисунки.
„Кръвоносна система, храносмилателна система, сърце…“ (автопортрет с моя ангел), акрил, платно;
Част от изложбата „Аз съм летателна машина“, Галерия Сезони
Снимка: Росина Пенчева
Тези, които вече са имали удоволствието да се докоснат до скокливата, смееща се изящност на тази млада дама, облечена с непретенциозна артистичност и забързано пърхаща в луноходни кецове знаят, че тя умее да бъде еднакво убедителна като актриса, пленителен разказвач, експериментиращ фотограф и художник, чиито картини ще поискате да притежавате. Колкото до летателните машини – това е поредната метафора, с която Гергана изразява себе си, този път по изключително интимен начин, предлагайки на публиката не какво да е, а буквалния изрисуван образ на сънищата, страховете и сърцето си.
Аз имам ракета вместо глава.
Имам ядрен реактор, където
при други знам, че стои сърцето.
Изстрелвам се и се сгромолясвам.
Ставам, плача, излитам, летя…
Понякога се взривявам – тогава
лежат парчета от мен разпилени
по всички краища на света.
Имам ракета върху раменете,
имам ядрен реактор в гърдите.
Аз съм един от онези
измачкани, прашни чертежи
забравени на бюрото на Бог.
Чертеж за машина, която…
полита!
Да ходиш на изложба е особено преживяване, в което картинната галерия става подиум за почти интимна среща с художника в условията на етерична магия, която омайва с изрисувана образност. В самостоятелната изложба на Гергана Змийчарова „Аз съм летателна машина“ попадаме под силното влияние на една женствена магия, благодарение на която човешките органи и анатомична система оживяват в разкази за семейството, любовта и смъртта. Сякаш заредени с бензина на божествената енергия ни порастват криле и политаме с ядрен отскок заедно с главата на авторката, в поетичен и художествен смисъл, разбира се.
„Аз съм летателна машина“ (автопортрет със самоделни крила), акрил, платно;
Част от изложбата „Аз съм летателна машина“, Галерия Сезони
Снимка: Росина Пенчева
Гергана Змийчарова е роден творец, който разгръща таланта си на много фронтове едновремено, защото тя живее творейки и твори живеейки, и това е нейната рецепта за справяне с милион различни неща едновремено. Как го прави? С усилие и воля, дотолкова засенчени от жизнерадостния й ентусиазъм, че почти няма да се сетите за тях, и с онази вродена искрица, присъща на таланта, която превръща в картина, стих или театрален скеч всеки малък детайл от ежедневието. Как иначе да си обясним, че зад крехката й възраст стои масивна полифонична творческа кариера, в която се отличават авторските й живописни и фотографски изложби и театрални превъплъщения в роли като Жулиета и Жана Д‘Арк, високо оценени както от публиката, така и от критиката.
Гергана Змийчарова в полет – в ролята на Жулиета из сцена от представлението „Ромео и Жулиета“ на Драматичен Театър Габрово, реж. Петринел Гочев;
Снимка: Росина Пенчева
Като през очите на истински художник и както тя сама твърди, Гергана вижда и разбира актьора като йероглиф, който с мимика и поза рисува различни идеи и състояния. Актьорската професия за нея е поредното силно преживяване на света, което тя споделя със съпруга си, Петринел Гочев – другият йероглиф който идеално допълва лична й биография и творческа кариера. Петринел е също като нея многолик творец и личност, успешно изявяващ се като скулптор, художник и режисьор, и навярно образно проектиращ мощни летателни машини. Неговият лик, сърце и мечти изпълват голяма част от художествения и реален свят на Гергана.
„Скарани“ (семеен автопортрет като саморазрязани с нож), акрил, платно;
Част от изложбата „Аз съм летателна машина“, Галерия Сезони
Снимка: Росина Пенчева
Като фотограф, Гергана Змийчарова не прави изключение и се заиграва по един увлекателен начин със света и изкуството, пресъздавайки образи, които интерпретира отвъд реалния щрих и вече разказаните сюжети. Фотографиите й предствляват цели саги, режисирани като класически композиции в модерната изразност на хепънинга и поднесени на фона на пищна сценография. Тази нейна страст към артистична пищност от цветове и образи, която прозира във фотографските монтажи и другите й художествени проявления е всъщност съвсем закономерно породена от ярката й многоликост като личност.
Винаги е интересно и познавателно да се докосваш до личности, които житейски или чрез творчеството си успяват да разбият скуката на ежедневието и каноните на средата. Сюр-реалистичният, еклектичен почерк на Гергана Змийчарова с лекота рисува с думи и образи един шарен, многолюден и почти кинематографичен свят, който образова и забавлява едновременно. Като в комикс, спазил с художествена прецизност и философски педантизъм влечението към детайла, нейните картини са вдъхновени от простосмъртните житейски сцени на рождество, любов, страдание и смях, сублимирани в сферата на фантасмагоричния патос.
Винаги и по всяко време творяща с темпото на неспящия талант, Гергана лети в елегантен танц както на сцената, така и из ателието си. Не се спира дори във фитнеса или в домашна среда сред многолюдната си челяд. Така че – очаквайте от нея още много приятни и фантастични изненади! А докато чакате поредната й артистична изява и ви се прииска да излетите в междузвездното пространство на изкуството, можете да се възползвате от крилете на нейната летателна машина още няколко дни, в галерия СЕЗОНИ.
Текст: Ралица Димитрова
