Градски есенни импресии
Под орехова сянка из улиците на столичния квартал Редута
Цветовете на есента
са пряко зависими от светлината. Ако цветовете бяха хора, за тях светлината би била от екзистенциално значение. За да осигурят оптимална и реалистична среда за пресътворяване на света, художници и скулптори си правят ателиета в ниски пострoйки със стъклен покрив, за да влиза повече светлина. В градски условия, тази светлина все повече ни липсва.
Подобно цветове от платната на художници, творили в мазета и подземия, цветовете на есента могат да бъдат много тъмни и мътни. Но грейне ли слънцето, отворим ли прозорците и магията става – кафявото се превръща в оранжево, тъмната бездна става от наситено зелена до почти жълта, тук-таме проблясват закачливи червени пламъчета, които само до преди малко по-рано сутринта са били сенки на застрашителни демони. Градът оживява под есенното слънце в по-ярки от всякога цветове.
Слънчева или сърдита, есента има свой уникален блясък. Тя е една по-зряла красавица. Нейната красота е вече утвърдила позиции – романтична, но дръзка; страстна, но променлива; все още нежна, но по един царствен начин. Планинската й визия е завладяваща и пищна подобно красотата на София Лорен, а градският й облик напомня с чара си за драматично-притегателната сила на Моника Белучи. И ако трябва да се допитаме до родния контекст за някоя подходяща метафора веднага се сещаме за българския символизъм и любовната драма, която историята разказва за Лора Каравелова и Пейо Яворов.
…
Миражите са близо, – пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
На неведение и алчна младост,
На знойна плът и призрак лек…
Миражите са близо, – пътя е далек:
Защото тя стои в сияние пред мене,
Стои ала не чуе кой зове и стене, –
Тя – плът и призрак лек!
(Из стихотворението „Стон“, посветено на Лора Каравелова от Пейо Яворов, 1906г.)
Есенна романтика на ул. „арх. Йордан Миланов“ (кв. Лозенец, София)
Градът ни
е подносил есенните си дрехи. Есента нахлува с бляскави одежди в неделната ни утрин през прозорец с плътна плюшена завеса – бавно, но обиграно протяга късните си лъчи и се настанява вътре като модел на Долче и Габана в ярки цветове и дръзки форми. Сгушени в дебел халат за баня страхливо пристъпвме прага на балкона, търсейки подранили слънчеви петна, където безопасно да преценим колко ката дрехи да си приготвим. Пет-десет неподвижни минути с присвити очи срещу слънцето в ритуална поза, сякаш поднасящи порцеланов дар с горещо кафе на някой градски бог, и кръвта ни отново се движи на топли пируети – достатъчно силен импулс, за да се вдъхновим за една малка градска есенна разходка без много връхни дрехи.
Малък прозорец сред градската джунгла (кв. Лозенец, София)
Избираме Лозенец и Редута , които в миналото са били предимно ниско и нарядко застроени извънградски зони. С изненада откриваме един ярък градски пейзаж, в който приятно се комбинират модерното и старото, поетичното и делничното. Градска среда без прекалено много удобства, но с обилна зеленина. Както много други, така и тези квартали не са пожалени от строителния вирус, безразборно нападнал почти целият ни град през последните десетилетия. Въпреки това, къщите с дворове и малките кооперации, заобиколени от дървета с величествени зелено-оранжеви корони, все още преобладават в определени зони на тези столични квартали, характерни с вилаетния си чар. Леко провинциалният им ретро дух ще направи градската ни разходка особено приятна и вдъхновяваща в този мек и слънчев есенен ден.
Текст и снимки: Ралица Димитрова
